Как станахте учител в тази гимназия?

Винаги съм искал да дойда тук, в тази гимназия, само че като учител по математика. Но нямаше свободно място. И когато се освободи, през 1994 година, подадох заявление. С другия кандидат имахме една и съща квалификация, само че аз не отговарях на условието да съм завършил в математическа гимназия. Затова си изтеглих документите. На следващата година на него му предложиха да стане асистент в Техническия университет в София. Тогава отново си подадох заявлението и от 1995 година до сега съм учител по физика- втората ми специалност, която, мога да кажа, вече е много по-добра от първата ми специалност– математиката.

Къде сте завършили?

Завършил съм първо Електротехникума в Горна Оряховица, а след това УИ ”Дичо Петров” в гр. Смолян. Като всеки ученик, който е далеч от родителите си, естествено и аз имах падения в успех и в дисциплина, и дипломата ми не беше много висока, затова се принудих да си взема образованието на две степени. Когато отидох в казармата попаднах на един съвойник, който беше завършил Националната природо-математическа гимназия и беше приет без приемен изпит в Ленинградската политехника. Седнахме и цялата втора година се занимавахме с математика. Наваксах това, което бях изпуснал и кандидатствах в Полувисшия институт в Смолян специалност математика, физика и физкултура. Там погледнах по-сериозно на нещата, особено когато започнахме практика в основните училища. Запалих се много по олимпиадите и реших, че трябва да дойда в математическа гимназия с математика. Но с моето висше можех да преподавам само до 8-ми клас. Две години след като завърших записах ВПИ или Шуменски университет, тъй като това ми беше региона. Нямахме право да кандидатстваме примерно в Софийски или в Пловдивски университет. Записах физика и математика като две равностойни специалности. Когато отидох на практика по математика ми се падна математическа паралелка в математическа гимназия със среден успех- отличен 5.65. Въпреки че аз бях действащ учител, си казах, че учениците не може да знаят повече от мен и подходих небрежно. За петнадесет минути се изчерпах и другите 30 минути се чудих какво да правя. Претърпях си критиката и след няколко дни имах изпит по геометрия в същия клас. Тогава нещата стояха по съвсем друг начин. От тогава, 1989 година, бях решил да пробия в математическа гимназия. Поддържах си едновременно нивото и при математиката, и при физиката. Но както казах нямаше свободни места за учител по математика, затова кандидатствах с физика и вече тя ми е доста по-силна.

А кога решихте да станете учител?

Кога реших да стана учител? 8-ми клас, ”Какъв искам да стана?”- съчинение по картинка, доскоро си пазех тетрадката. Бях написал „Искам да се занимавам с физика или с техника!” и оттогава винаги съм искал да стана това, което съм. Не за парите. Започнах със заплата 135 лева, като максималната за учителя беше 225. И до сега обикновено, вие чувате, че учителите са недоволни от заплащането си, но не е това мотивацията.

Какво Ви мотивира?

Мотивират ме успешните ученици, тези които искат да се развиват и научават нови неща. Ученици като вас.

Когато постъпихте в ПМГ, какъв колектив заварихте?

Постъпих на работа на 2 септември 1995 година. Какво ми направи впечатление? Най-напред ми направи впечатление на 2-ри септември в 7:50, аз обикновено идвам с 30 минути по-рано, г-жа Харитонова ми подари един карамфил, след това разбрах коя е тя, заедно с г-жа Иванка Декова. Друго, което ми направи впечатление беше съотношението мъже/жени при преподавателите в сравнение със сега. Цялата катедра математика беше съставена почти само от мъже.

Как успявахте да привлечете вниманието на учениците?

Винаги влизах подготвен до мозъка на костите си в час. Вдигах нивото на преподаване и всичко си идваше на мястото. В 11-ти клас съм им чел курс за Технически университет с интегриране, с диференциране…

Какво е отношението Ви към младите учители?

Винаги трябва да му се подаде ръка. Защото, независимо дали е млад или възрастен, когато е за първа година в едно училище- той има нужда от помощ.

Някакъв ярък спомен, за какво се сещате когато чуете ПМГ?

За мен ПМГ е мечтата на живота ми... ПМГ трябва да бъде!

Кое отличава ПМГ от другите училища?

Мотивацията на учениците.

Разкажете ни някоя забавна случка, нещо което сте запомнили.

За всеки един ученик ще си спомням нещо, това което се е запечатало.

Какво послание бихте отправили към учениците и учителите в ПМГ?

Нека да идват по-добри професионалисти!