Как станахте учителка? Това ли беше Вашето желание и съответно Ваше призвание?

Случайно! Исках да уча математически анализ или алгебра! И ... Росица Додунекова ме убеди, че за жена е по-добре да е учителка. А и стажът с ученици от едно елитно софийско училище „взе, че ми хареса“, за да работя с умни ученици. После „попаднах“ в Математическа гимназия– Велико Търново и работата с умните и амбициозни деца ми хареса и стана моя съдба, живот!
След като работя 36, вече 37-а година явно това е моето призвание, макар че си мисля, че моето призвание е математиката.

Откога преподавате в гимназията?

От 1 септември, 1980 година.

Ще ни разкажете ли нещо за учителския колектив от едно време? Какво беше отношението към младите учители от страна на техните вече доказани колеги?

Колективът беше наистина КОЛЕКТИВ! Не бяхме много, но всички бяха истински професионалисти, които обичаха децата и „влизаха в тяхната кожа“, т.е. разбираха ги. Отношението към младите беше повече от идеално, ако може да съществува такова. Ние бяхме и колеги, и техни деца. В началото бях сама, а по-късно дойде и госпожа Кирилова, т.е станахме „повече“. Но и ние работехме много. Имахме и желание, и старание, и ентусиазъм. Искахме да се учим и „попивахме всичко“ от опитните наши бивши учители. Димитър Бакалов– моят бивш класен ръководител и човекът с най-голям принос, за да избера математиката за своя съдба. Както и Никола Високов, Андрей Гушев, Емил Петров, Иван Иванов, Руси Анчев бяха мои учители в областта на математиката и професията. Колективът беше преобладващо „мъжки“, т.е. учителите мъже бяха повече от нас. Спомням си, че по време на една среща с великия Николай Хайтов, той попита колко от мъжете са родители и колко учители. Когато разбра, че всички са учители, той каза че е обиколил цяла България, но такова училище не е виждал.

С какво помните господин Високов?

Само с хубаво. В ония години, той безпартийният, беше ръководител на най-доброто и най-младото училище. Успя да подбере кадри и да го издигне до конкурентно на най-добрите математически гимназии в България. Той беше ЧОВЕК. Имаше мислене, което вървеше преди бъдещето. Искаше да осигури най-добрата техника, която може да се намери за да работят учениците с нея. Мисля, че точно той създаде и първите компютърни зали. Преди тях имаше изчислителен център в гимназията с изчислителни машини. Организираха се състезания по математика и срещи с ученици и колеги от гимназии, с които си заслужаваше – Казанлък, Ямбол, Пловдив, Стара Загора, Русе, Варна.

Как успявахте (и успявате) да задържите вниманието на учениците в час? Имате ли някакъв трик?

Ако успявам, то е тайна

Мислите ли, че ако бяхте преподавател в друго училище, то преживяването Ви като учител би било различно?

Не само мисля, сигурна съм. Както съм сигурна, че ако бях попаднала в друго училище, нямаше да остана учителка.

Има ли разлика в поколенията ученици?

Огромна. Място за сравнение няма. Просто животът е такъв. А и не бива според мен да се сравняват поколенията.

За успехите на учениците.

Всеки випуск си има своите успехи!

Кой е най-яркият Ви спомен, който първо ви идва на ум, когато чуете ПМГ?

МЛАДОСТ! СЪДБА! ЖИВОТ! БЕШЕ ХУБАВО!
А за спомените, може би може да се напише цял роман.

Бихте ли отправили някакво послание към учителите и учениците, които в момента са в гимназията?

Бъдете професионалисти!
Бъдете мечтатели!
Имайте прогресивно мислене!
Живейте така, все едно училището е вашият първи мечтан дом!
Живейте за мига, защото това, което мигът ни предлага и вековете не могат.