От кога работите в ПМГ?

Започнах на 20 октомври 1965 година. Тогава не беше ПМГ, а Втора гимназия.

Каква точно беше Вашата длъжност?

Дърводелец. Например тази ламперия, която виждате тук (кабинет № 1), аз съм я правил. Всички тези плоскости ходих да ги вземам от Тетевен едно време, защото в ламелния завод в Търново ги правеха по 2 метра, а за тук трябваха плоскости от по 4 метра и щеше да се наложи да ги надя в противен случай. Тези парчета пък, които ми останаха, съм ги използвал за учителската стая, там съм я редил шахматно ламперията, ако влезете сега ще я видите. Когато започнах господин Иванаков беше директор. Тогава бях млад, тъкмо се бях уволнил от казармата. Граничар бях едно време. Преди да се уволня бях колоездач и на едно състезание стана повреда с колелото ми, паднах, сцепих си главата, устната, езика ми шиха… и като отидох войник- там станах лекоатлет. Имам 3-то място на 5000 метра в България. А през 1960 г. от граничните войски и като цяло от войските в България имам спечелено първо място на 5000 метра. Работих една година в една работилница на ул. „Димитър Иванов“, в която бях работил и преди казармата. Тогава ме повика в гимназията предишният майстор, който работеше тук, де факто на неговото място постъпих след това. Аз познавах някои от учениците, защото в онези години те ходеха на практика и бяха идвали в работилницата, разбирах се с тях. Когато дойдох тук Марин Иванаков ми каза: „Аз съм те виждал, добре дошъл!“ и така почнах година, две, три, до четиридесет и девет.

Много хубав беше колективът тогава. Ученици са ми помагали да правим разни неща за гимназията, но не само учениците. Тези всичките плочки, които са отпред, две учителки ги редиха- г-жа Куцарова и г-жа Кожухарова, двете жени.

Всеки е помагал с нещо!

Всеки помагаше! Един учител по физика пък беше редил плочките пред физкултурния салон, които ги циментираха вече… По едно време г-н Иванаков каза, че ще правим кабинетна система, всеки да си има кабинет- учениците чакат навън, учителя идва, отключва им. След часа излиза последен и заключва кабинета. Каза ми: „Дай да сложим ламперия в кабинетите!“. Всичко аз съм правил. Учениците ходеха на бригади и за парите, които те заработваха, вземахме материали от ламелния завод. Какво ли не съм правил, цялото училище аз го поддържах. Ама колектив имахме тогава, колектив!

Били сте единни!

Единни бяхме и тази гимназия, която остана след това математическа, Никола Високов я направи. Той беше най-добрият учител тогава. Тези бюра, които са тук в стаята в момента, аз ги правих. Той беше едър, грамаден мъж, но помня как се беше пъхнал отдолу под бюрото, за да ми помага да завием болтовете. Високов направи една математическа паралелка и се преместиха долу, в Езикова гимназия. Там бяха 2, 3 години и после дойдоха при Втора гимназия. И по стечение на обстоятелствата, както аз обичам да казвам, от две училища стана едно по-хубаво!

49 години и 2 месеца бях тук и майстор не е идвал, всичко сам съм правил. Живота ми мина тука де, младият живот!

Какви предизвикателства представяше пред Вас работата Ви?

Всичко, което съм правил, съм го вършил с кеф! Беше ми приятно и си обичам занаята! Когато сменяха дограмата аз първоначално ги върнах, как можеха да слагат тези боклуци в замяна на старата, дървената дограма. Онези прозорци бяха много по-здрави и сега и да искат пак да сложат такива няма от къде да намерят такава дограма.

Викаха ме постоянно. Ръководството не знаеше къде има счупено нещо. Децата се научиха, носят счупен стол, оправям го, аз си мълчах, не съм ги издавал. Като ме срещнат по коридора ми викат: „Наборе, как си?“ (смее се).

Тази стая (кабинет №1) едно време беше учителска стая, по-късно я преградиха на две. А стаята, която в момента е за учителите беше пионерска стая.

Какво значи това?

Тогава имаше пионерчета там. Имаше пионерски ръководител. Събираше ги и те като пчелички всичко правеха, пък сега вас май зор ще ви накарат. Сега например както има сняг, бях направил 25, 26 гребла. И който има физкултура, Иванаков казваше на учителя по физическо, че стъпалата трябва да се изринат. От тук- до пазара стъпалата бяха изринати, защото и директорът, и заместник-директорката вървяха по тях сутрин и вечер. Имаше ли малко сняг, до долу се разриваха стъпалата. Пък сега всичките идват с колите до училище, но други бяха времената преди и ние сме други.

Как оценявате тази промяна?

Будни сте сега, будни. Знаете всичко, не може да спори с вас никой. За какво да спори като знае, че вие сте наясно предварително с въпросното нещо. Така ли е? Така е ами, млади сте, хубави…

Бихте ли казали няколко думи за директорите, управлявали училището през годините?

Аз 8 директора съм сменил, ако не се лъжа, 8 или 9. Първият беше Марин Иванаков, след това Атанас Георгиев. След Атанас Георгиев беше за малко Тодор Величков, но го махнаха и на негово място дойде Петър Джуров. После се смени политическата власт и го смениха с Милка Илиева. Тя се махна, отиде в SOS детски селища, дойде една жена, която беше съвсем за малко, до нова година и се махна. След нея назначиха Славка Симеонска, когато се махна г-н Гушев я замества малко и после пак се върна Милка Илиева. И съответно след нея отново е господин Гушев.

Марин Иванаков офицер е бил преди да стане директор. Като излезеш в коридора, муха да бръмне ще я чуеш. Да е бил звънеца и да се разхожда някой, няма такива неща.

Атанас Георгиев пък беше друг тип, мек човек беше.

Петър Джуров като дойде, минат ли 15, 20 минути след като е бил звънеца и излизаше пред дирекцията- „Ти къде отиваш?“- „Закъснях!“- един месец след това няма закъсняване, няма нищо. Ама дисциплина тогава имаше, пък и хората бяха други, и учителите, и учениците.

Милка Илиева и тя държеше дисциплината. 5 години изкара първия път и след 9, ако не се лъжа пак се върна. Тя певица беше, тогава постоянно правехме банкети. Много сплотен колектив бяхме. Господин Бакалов казваше „Ще правим ден на производителя есента, кой каквото е произвел.“. Те двамата все ни пееха.

Славка Симеонска е била директорка за Езикова гимназия. От там мисля, че е била в някакво друго училище за малко и след това я назначиха тук. С нея и с г-н Джуров се работеше най-лесно. Казват се задачите и аз ги почвам, няма утре, вдругиден. До следващата вечер най-много и съм приключил.

Ще споделите ли нещо за господин Високов?

Високов, той работач беше, математик. Културен мъж, каквото и да стане помагаше. Като направиха математическата паралелка и като основаха училището той стана директор. Когато сляха двете гимназии Марин Иванаков трябваше да се пенсионира и Високов да остане директор, но го направиха заместник-директор и не можа да го преживее това, на 24 май почина тука, в училище.

Как виждате промяната в гимназията през всичките тези години, които сте изкарали в нея?

Промяната каква е, идват нови млади хора с различни разбирания. Преди 3 години някъде помня се подписвахме, че не можем забележка да правим на учениците. Пък преди се е случвало къде ухо да му дръпнеш, къде по коридорите като ги хванеш, че нещо са сгафили шамар да им удариш. Сега закона не дава, как да го бутна набора, няма да го бутна (смее се).

А нещо за учителите?

Аз половината сега не ги познавам. Преди, веднъж, когато веднъж г-н Бакалов имаше час минаваме с г-жа Симеонска покрай стаята и тя каза: „Тука няма час!“- „Няма, ама има. Господин Бакалов е тука!“. Отварям стаята, той си чете вестника, учениците решават задачи. При Тодор Величков беше същата работа. Сега Росица Петрова като преподава при нея има ли мърдане, няма. От другите математици Цеца Байчева държи фронта и тя яко…

Сещате ли се за някоя забавна случка?

Те са много, да не е едно. Ходехме по екскурзии, една година, ако си спомням вярно на Килифаревския манастир посрещахме нова година или пък началото на учебната година, не помня вече. Ама колектив имаше…

Нова година сте посрещали с колектива?

Всички учители, до един. Няма аз имам работа, другия има работа, няма такова нещо. Като правехме ден на производителя имаше две жени, бяха от града и нямали нищо произведено. Г-н Бакалов им каза: „Като не сте произвели ще отидете да купите и пак ще донесете!“.

Вие сте били дърводелец, но средата, в която сте работили, променила ли е според Вас изживяването, което би Ви донесъл занаятът Ви на друго място?

Много по-различно щеше да бъде. Учениците млади и аз млад с тях!

Всички сте набори!

Набори разбира се! Даже и момичетата като ме срещнеха- „Наборе, как си?“. Г-жа Симеонска ме пита: „Майсторе, какво ти вика?“- „То ми е набор и затова ми вика така.“

Кой е най-хубавият Ви спомен от училището?

Пред дирекцията правехме шведска маса, всеки минава и си взема. Аз танцувам всичко- хора, валс и отивам при госпожа Тодорка Бонева с покана за танц. Тя ми отвърна: „Аз с човек без сако валс не танцувам!“. Отварям дирекцията, вземам на г-н Джуров сакото, но понеже той беше дребен човек, ръкавите ми бяха доста къси. Отивам при Бонева и тя вика: „Какво направи ти?“. Танцуваме ние и по едно време минава шефа и ми казва: „Абе майсторе, ти имаш същото сако като моето!“. Ама Бонева си беше като учителка и като човек без грешка.

Като почваше учебната година и на 24 май ме караха да търся по 4 гълъба да ги пускат на тържествата. Ходех на гара Търново, имах там един приятел- „Майсторе, за какво идваш?“- „Нали знаеш за какво идвам, за гълъби!“.

Абе случаи има много. Дванадесети клас като завършваха всяка година заравяха в парка на гимназията по една бутилка. Аз слагах по едно колче там, да ги знам къде са, но мина вече бая време.

Какви промени е претърпяла самата сграда на училището?

Коридорите бяха с една зелена боя и една черна черта отгоре, нямаше ламперия, нямаше нищо. Както са сложени шкафчетата в коридора, всяко шкафче си имаше номер, на стола има номер и на масата има номер в стаята. Отиваш, оставяш си нещата в шкафчето и никой нищо не пипаше, пък сега ако си оставиш якето може да не можеш да го намериш.

Бихте ли отправили послание към учителите и учениците в ПМГ?

Да сте живи и здрави и все така усмихнати и добри! Уважавайте ги и те да ви уважават!