От коя година преподавате в гимназията?

От септември, 1993 година.

Кога станахте учител?

Като учител имам 35 години стаж, започнах през септември, 1981 г. Ето, пред вас в момента има един учител с голям стаж.

Как избрахте да станете учител?

Аз винаги съм си мечтала да уча ученици и още от детските си години обичах да разказвам, да строявам моя по- малък брат, така че никога не съм се двоумяла какво ще работя. От най- ранна детска възраст съм желала да бъда учителка. Много ми е харесвала тази професия, защото и в детската градина, и в началния етап съм имала много добри учители. Аз просто знаех, че ще бъда учителка.

А тогава защо точно география?

Между другото, ако трябва да бъда честна, много се двоумях между история и география. И двете дисциплини ми вървяха и ги обичах. Но в крайна сметка, като че ли географията надделя в моя избор и може би, заради това, че имам възможността да пътувам чрез географската карта навсякъде по света, това формира окончателния ми избор да бъда учител по география. Но историята и географията са много тясно свързани, защото в основата на разкриването на същността на географските явления и процеси е историческият подход. Ние я изучаваме като природно-хуманитарна, интегрираща в себе си, както природните науки, така и хуманитарните, защото, ако природата се изучава от природните науки- тук вече е мястото на химия, физика, биология, география, то хората са свързващо звено между природните ресурси и стопанската дейност. А обществото, знаете, повече се изучава от историята и обществените науки. Така, аз мисля, че се получава природна география с обществена география да са взаимно свързани в единната географска наука, ръка за ръка, иначе няма как да обясним съвременните гео-политически събития, които наблюдаваме.

Как се случи, че попаднахте точно в Математическа гимназия?

Като млада учителка, когато завърших, имаше разпределение. По разпределение, заедно с моя съпруг, бяхме в Сливенска област и имах късмета да попадна в училището, в което е учил Захари Стоянов- в село Медвен.

Там започнах трудовата си кариера като учител, своя професионален път. Това бяха много вълнуващи години, имах голямо желание да бъда учител. Училището беше основно. Имаше не само българчета, но и деца от малцинствата. Опитът, който натрупах като млад учител, за мен имаше огромно значение за по-нататъшното ми израстване. Там имах късмета да се срещна със Захаринка Стоянова, дъщерята на Захари Стоянов. Тя беше на 92 години, а тази среща беше невероятна. По- нататък съм работила в Сухиндол, лозаро-винарски център, една година, след което няколко години в Основно училище „Хр. Смирненски“, село Водолей и след това, с огромно желание кандидатствах в ПМГ. Тогава за мястото на учител по география се съревноваваха 45 души. И до ден днешен съм тук, вече 24-та година.

Къде сте завършили?

Софийски университет, специалност География.

Разкажете ни за колектива, който сте заварили в ПМГ!

Когато започнах в ПМГ, учителският колектив беше може би от около 70 души. Тогава имахме 15 паралелки. Първата паралелка, на която бях класен ръководител, беше 8 „з“ клас. След това бях класна на „п“ клас. И така изкарахме с много паралелки. Географските паралелки бяха все последни. Мисля, че чак след 2002 започнахме да приемаме само по 6 паралелки. До „е“ клас.

Как сте ги събирали?

Мисля, че имаше 30- 33 паралелки. В къщичката учиха 3 класа. Всички предмети бяха с много голяма натовареност. В колектива много добре се разбирахме. Когато започнах тук, септември 93-та, цял нов екип от учители бяхме назначени, 7- 8 колеги, които трябваше да поемем нов випуск. Бяхме много добре приети. Бяха по-спокойни години, въпреки че бяха първите години на демокрацията. Аз винаги съм се чувствала добре в ПМГ. Когато си изпълнителен, дисциплиниран, когато уважаваш учениците- те ти се доверяват, уважаваш родителите. През всички години съм била винаги класен ръководител. Сега водя 5-ти поред випуск.

Какви са отношенията Ви с бившите ученици? Организирате ли си срещи?

О, да, обаждат ми се много- на 5 години, на 10 години, с албуми, поздравяват ме за рождения ми ден, идват ми на гости. Съвсем наскоро, един мой ученик от първия ми випуск, който пътува с корабите, се завърна и ми се обади на домашния телефон. Не можах да го позная. Стана ми много приятно. Искаше да се срещнем, защото бил за кратко тук.

Никога не са ме подминавали ученици, на които съм преподавала. Едно от най-хубавите неща в учителската професия е да видиш уважението на своите възпитаници.

Имам ученици, чиито деца са вече в гимназия.

Кое най-много Ви е мотивирало за учител?

Учителят трябва да обича работата си, то важи за всяка професия. И трябва да изпитваш удовлетворение от това, което вършиш. В противен случай не можеш да си работиш работата, особено пък учителската. Важното е да уважаваш личността на ученика. Да виждаш присъствие, когато застанеш в стаята. Присъствие на духа. И да си добронамерен. Тогава винаги има сътрудничество.

Имате ли някакъв трик, с който да печелите вниманието на учениците?

Всеки клас е различен. И подходът е различен. Опитвам се да откроя качества и да ги свържа с името. Интересува ме как се самоопределя ученикът. Ситуации различни. За тези 35 години стаж, никога не знаеш, влизайки в клас и в час, каква изненада може да ти бъде поднесена. Понякога си намислил по един начин да започне часа, урока, но разбираш, че трябва бързо да се пренастроиш, да усетиш нагласата в класа.

Разкажете ни най-интересната история, свързана с ПМГ, която Ви изниква в съзнанието!

Първият ми випуск в гимназията- 11 клас. Втора смяна сме, зимен ден, последните 3 часа в географската паралелка. Обяснявам за един икономически район. Един ученик от последния ред изведнъж стана и налетя на ученика пред него. Попитах, какво става. Оказа се, че е бил обиден. Но толкова рязко се изправи, че се изплаших, какво ще последва. Друго, което никога няма да забравя е благотворителният концерт, който организирахме през 2005 година. Едно дете от моя клас, беше болно момичето, почина в часа на класа. Това беше огромна травма за всички. Затова решихме да направим този концерт в памет на Катя Гайдарова. Организирахме го за 3 месеца. Грандиозен концерт. Парите, които събрахме, дадохме на друго дете, болно като Катя. Номинираха ни от вестник „24 часа“ за достойни българи. В този момент всички бяха заедно. Концертът беше под надслов „Другата страна на отчаянието“.

Какво отличава ПМГ от другите училища?

Духът. Нашите ученици са много по- различни, по- мотивирани са, милеят за училището. В нашето училище винаги е присъствал дух. Така е и сред учителите, а те са много добри професионалисти, могат да се справят с всяка ситуация.

Виждате ли разлика в поколенията?

О, да. Всеки випуск си има свой собствен облик. Учениците са отражение на времето, много са различни випуските. От година до година има много разлика. Средата, в която живеем, взаимоотношенията в семейството и училището се променят и това дава отражение върху поколенията.

Какво смятате за любимите ученици? Имате ли си любимци?

Един учител не би следвало да проявява отчетливо отношение към определен ученик. Е, имам си любими ученици, в такъв смисъл- по-привързани към предмета, впечатлили са ме с нещо, успели да се отличат от другите, но се старая да не давам вид, че един ученик е повече от останалите, защото това не се възприема добре от другите.

Всеки ученик е личност, уникален. Един може да е добър в едно, може да не е отличен ученик, но да има качества. Не е добре за един учител на всяка цена да подчертава кои са неговите любимци. Това не е в мой стил.

Всъщност Вие смятате ли, че преподаването е Вашето признание?

Да! Аз ви казах, че винаги съм искала да бъда учителка и за нищо на света не бих си сменила професията.

Мислите ли, че ако бяхте преподавател в друго училище, изживяванията Ви в тази професия биха били различни?

От тези 35 години, 9 години съм работила с много деца от различен етнически състав, ромчета, турчета, но това не ме е отказало. Напротив, в първите години тези деца ме мотивираха да се усъвършенствам професионално. И когато дойдох в ПМГ, нямах още 33 години, имах втори клас квалификация. Тогава за учителите имаше две квалификационни степени. Това най-много ми помогна да бъда избрана за учител в ПМГ. А още с изкарването на първия си випуск тук успях да защитя и първи клас квалификация. Значи явно съм си попаднала на точното място.

Какво е отношението Ви към младите учители?

Сега младите учители, за да работят тази професия, трябва да бъдат мотивирани да станат такива. Идвайки от университета те си мислят, че са дошли с достатъчен обем от знания. Но това е нищо. Идвайки тук, трябва много труд да полагат и този труд трябва да е целенасочен. Не защото го иска директорът или пък експертът, а защото те самите наистина желаят да бъдат добри учители. Ако липсва това желание, престоят им в ПМГ е загубен за тях самите като личности. Не можеш тази професия да я работиш, ако нямаш мерак за тази работа. Не става. Насила не можеш да бъдеш учител. Моят професионален опит показва, че на първо място трябва да имаш желание да вършиш тази работа. Мисля, че прекалено много очакват от учениците младите учители, прекалено много очакват от държавата да се погрижи за тях. Значи сами трябва да се усъвършенстват, да четат много по методика, да трупат много научни знания по предмета, който са избрали да преподават и да влизат с усмивка в училище и в клас. Защото, ученикът като види как влиза един учител, веднага познава, че той влиза с желание. Учениците не обичат намръщени учители. Съгласни ли сте?

За самата география- смятате ли, че има какво да се промени в самото обучение?

Сега обучението по география завършва с формирането на географска култура. Често пъти учениците, а и самите студенти смятат, че географията е просто разказвателен предмет. Това е така наслоено в годините, че история и география са разказвателни предмети. Географската култура ни дава път към глобалното, към регионалното, към локалното, към пространството в природата, в отношенията, в разкриването на връзките, в търсенето на причините, дава отговор на въпросите къде, кога и защо, така че не можем да говорим за съвременна култура в един подрастващ човек, ако не присъства и географската култура. Защото общата култура на личността като цяло включва и историческа, и географска, и по природните науки. В този смисъл може би трябва да се подобри естествено обучението по география като прилагаме в часовете си интерактивните методи, работим с мултимедия, разработим уроците по интерактивен начин. В тази връзка, мисля, че един от недостатъците в нашето училище е материално-техническата база, с която разполагаме. Часът по география може да бъде интересен и чрез слово, но когато има дейности, те увличат повече учениците.

Ако в един интерактивен кабинет има пред всеки лаптоп или пък таблет, или компютър и учителят само поставя задачите, така както е на Запад- например една синоптична карта и ученика да направи анализ на тази карта- много по- полезен и много по- добър би бил резултатът, отколкото, ако само с учебника, атласа и картата обясняваме.

Промени ще има. Новият закон сега за предучилищното и училищно образоване е заложил двата гимназиални етапа- навярно сте запознати- първият гимназиален е 8,9, 10-ти клас, а вторият гимназиален е 11 и 12-ти клас. И де факто профилираното обучение ще започва след завършване на 10-ти клас. Което означава, че учениците, постъпващи в нашето училище, ще избират осъзнато какво искат да учат като първи, втори, трети профилиращ предмет. Което аз мисля, че е добър вариант. Поне така е на Запад.

Понеже учениците след 7- ми завършен клас идват повече като че ли по желание на своите родители и по-малко по тяхно желание и това, особено в 8-ми подготвителен клас, е една не малка част от децата, които може би не си дават сметка какво правят в това училище, за какво са дошли. Едно лутане има в 8, 9 10-ти клас, докато се осъзнаят. Аз мисля, че има положителен резултат, който ще се види след няколко години. Ще бъде по-добре. След 10- ти клас – две години профилирано обучение- завършваш с матура освен по български език и по един от профилиращите предмети, което вече се счита за осъзнат избор на един човек.

Ако успеят да го приложат реално....

Ами сега първите ученици, които ще започнат де факто са догодина, след завършен 7- ми клас, 2017- 2018 година започваме по новия закон. Тепърва ни предстои да видим новите профили. По стария учебен план е последният 8- ми клас. Предстои ни сега на учителски съвет да определим новите профили.

Сами ще си ги избирате?

Ами то си има наредби, има стандарти. Спазвайки наредбата за профилирано обучение, одобрена от Министерството, която е във връзка с прилагането на Закона за предучилищното и училищно образование, ние трябва да определим профилите. Нали знаете, че догодина седмокласниците ще получат свидетелство за завършен 8- ми клас?

Значи тази учебна година ще приключат де факто 3 випуска със завършен 8- ми клас. Единият випуск ще бъде 7- ми клас, другият- 8- ми клас, които не са приети в профилираните училища и третият- 9- ти клас от профилираните гимназии.

Има много положителни неща в новия закон. Например тези два гимназиални етапа аз много ги одобрявам, защото първи гимназиален етап приключва всички общо-образователни предмети. Свършва 10- ти клас, прави се външно оценяване, след което учениците отново трябва да заявят желанието си в какъв профил да продължат. Може да има такива, които да искат да отидат в Езикова гимназия, други пък от Езикова да дойдат при нас. Естествено имаме нови учебни програми, нов учебен план... Ще видим. Трябва да изкараме поне един випуск, за да можем да кажем какви са отзивите, плюсовете и минусите сред родители, ученици, учители.

Лошото сега е, че тези, които са 7- ми клас учат материала и за 7- ми, и 8- ми и нямат никакво време. Оказва се, че сегашните седмокласници няма да са изучили Европа, Балкански полуостров и България, т.е. това, което с вас учихме в 9- ти клас. Сега трябва в 11 учебни часа всяко училище да си определи как и кога- да се вземат 54 учебни часа. По новите програми Европа, Балкански полуостров и България са предвидени да се изучават в 7- ми клас.

Бихте ли отправили послание към всички учители и ученици, които работят и учат в гимназията в момента?

Учениците да бъдат все така амбициозни, да преследват своите цели и да ги осъществяват. Към младите колеги- бих им пожелала да бъдат по-търпеливи с учениците, да полагат повече усилия, да израстват стъпка по стъпка в професионалния си път като учители. А към останалите колеги- те са много добри професионалисти. Да продължават да постигат все повече и повече победи!