В кой период от време преподавахте в гимназията?

Дълги години съм била учителка във Втора гимназия. Двете гимназии се сляха през учебната 1984-1985 година, есента, и стана една гимназия-Природо-математическа гимназия, в която работих до пенсиониране.

Как точно избрахте химията?

Заради учителката си. Беше много добра, прекрасна, много хубаво обясняваше всичко и голяма част от нейните ученици кандидатствахме химия и бяхме приети. Химията беше изключително модерна по мое време, имаше много кандидати, извънредно много. Сега няма кандидати, защото е трудно следване, самата наука е трудна.

А защо избрахте да станете учител ?

Не знам, просто ми харесваше.

Смятате ли това за Ваше призвание, съжалявате ли, че сте го избрали?

Не, не съжалявам. Ако нещата могат да се повторят, пак бих станала учителка, въпреки че говорят много страшни работи за училището в момента. Аз не съм имала никакви проблеми с дисциплина, с уважение на учениците ми и може би затова толкова съм влюбена в учителската професия!

Как успявахте да задържите вниманието им, имахте ли някакъв трик?

Не, просто винаги гледах да бъдат ангажирани, не само по време на самото преподаване, а и при изпитването- със задачи, с опити. Интересът беше много голям и оттам идваше и дисциплината.

На какво според Вас се е дължала елитността на нашата гимназия по онова време? Защо е била най-добрата сред всички в областта?

Защото най-умните ученици бяха в тази гимназията!

Смятате ли, че в днешно време са се загубили част от нейните качества, които са я поддържали на такова високо ниво?

Това зависи от учителите най-вече, зависи от и от ученическия състав. Аз ви казах, по мое време с много високо мнение се ползваше гимназията, защото най-добрите, най-умните деца от всички училища идваха в Математическа гимназия да се учат.

Вие казвате, че сте били част от колектива на Втора гимназия. Когато се сляха двете гимназии, съответно и техните учителски колективи, какви хора срещнахте там?

Аз почти всичките ги познавах, защото те, фактически, бяха кадри на Втора гимназия. Вие сега чествате 45 години от основаването на Математическа гимназия, а ние през 1969 година чествахме 100 години от създаването на Втора гимназия. Двете училища си съперничеха по подбор на ученици, по знания, по постижения… А името „Васил Друмев“ идва от Втора гимназия.

Според Вас се е изгубило едно качествено училище в това сливане с Математическа гимназия?

Нищо не е загубено, не е загубено, защото преподаването продължаваше да е на много голяма висота. Природо-математическа спечели, защото тази сграда, в която е гимназията е строена специално за Втора гимназия и кабинетите бяха поддържани, много подредени, нагласени…

Бихте ли ни споделили някаква по- интересна случка или спомен, който пазите в себе си? Когато някой каже „ПМГ“, за какво се сещате?

За какво се сещам- за ученици и олимпиади. Последният ми випуск беше химическа паралелка, вие сега нямате такава. Много хубаво работех с тях! Тези ученици, тази паралелка, четирима души се класираха на подборния кръг на олимпиадата и влязоха директно студенти. Много от бившите ми ученици са изключително ерудирани, имат много високи постижения и реализация- лекари, учители…

Поддържате ли връзка с тези бивши ученици?

Да, скоро имаше среща, винаги ме канят с тях и се виждаме.

А имахте ли сред тях любими ученици и смятате ли, че е редно един учител да си има любимци?

Смятам, да. Смятам, че е редно. С поведението си, със знанията си, с уважението към учителя някои са по- симпатични. Но не трябва да се показва, разбира се. Ако някой каже, че няма любимци сред учениците си, значи послъгва.

Като какви приемахте учениците си? Каква беше границата между учител и ученик? Каква трябва да бъде според Вас?

Трябва да има граница. Вижте, химията е много трудна наука. Трябва голяма част от знанията да се усвоят още в час. Ако не се усвоят, тогава вече вкъщи се затрудняват и по- трудно вървят нещата. За да има знания, за да се получат тези знания, трябва да има ред и дисциплина в часа. Сега, като чувам как ставали в час, как се разхождали, как им звънели телефоните, токова чудо не съм изпитвала.

Имате ли някакви съвети за тези ученици, които смятат да учат по- задълбочено химия? Как да се отнасят към нея и как всъщност да натрупат необходимите знания по-лесно?

Редовно трябва да се учи по химия, защото всички знания са навързани помежду си. Щом се изпусне нещо от това звено вече работата, не че не може да се възстанови и да се научи, но става по-трудно. Защо да бъде трудно, когато може и по по-лесния начин да се справят. Химията иска разбиране, не наизустяване. Нужна е логика. До голяма степен знанията са абстрактни, трябва да се внимава, да се мисли.

Смятате ли, че химията и биологията са неразделно свързани, едното без другото не може?

За кандидати по медицинските специалности, да. Химията като самостоятелна наука и биологията като самостоятелна наука си работят, но тези, които смятат да учат фармация, медицина, стоматология, трябва да виждат връзката между двата предмета.

Вие като учител координирахте ли своето преподаване с това на учителите по биология, за да изкарате съвместно едни по-добри кадри?

Бяхме направили един кръжок по биохимия, там вече се връзваха нещата, знанията по биология със знанията по химия, защото биохимията е точно науката, която свързва другите две науки.

Когато говорихме с г-жа Ванкова, тя ни каза, че през повечето випуски биологични паралелки, които е изкарала, химикът, с който тя е работила, е бил един и същ. Има ли я тази връзка, между учителя по биология и учителя по химия, която е с цел да се изкара най-доброто от младото поколение бъдещи медици и фармацевти?

Имаше я тази връзка, имаше я с нея, с г-жа Славчева, г-жа Елена Пушкарова, която за съжаление много рано почина. Това бяха колегите, с които работех.

Какво Ви караше всяка сутрин да станете от леглото и да отидете на работа и то точно в Математическа гимназия, защото днес за голяма част от Вашите съвременни колеги е много трудно това да отидат с удоволствие там? За Вас какво беше удоволствието?

Ами удоволствието- самото училище, самата атмосфера, часовете. Единствено ми е тежало, когато сме били втора смяна. Втората смяна е убийствена смяна! Отиваш с пълен стомах, народа заспал в първите два часа и накрая, към четвъртия, петия час, се свестяваме взаимно (смее се).

Какво смятате за младите учители днес, имате ли някакви съвети към тях?

Не познавам вече, скъсала съм с колегите, не познавам млади учители. Никой не е дошъл да ме попита от младите учители, нещо да му обясня, да го науча на нещо. Може би са прекалено самоуверени понякога.

Относно учениците Ви, казахте, че със старите випуски се събирате и сега. Какви бяха заниманията Ви извън училище заедно, ходехте ли по екскурзии?

Да, разбира се. Ходехме по екскурзии и това за мен беше най-страшното време. Народът ставаше коренно различен изведнъж. Един хотел щяхме да го съборим една нощ от тропане, от тичане, викове. Учениците викат, администраторите идват да се карат, ние крещим. Въобще беше пълна лудница. На екскурзиите, хубаво е, че сме разглеждали, запознавали сме се с нови неща, но това винаги ме е притеснявало.

Не е ли това времето, в което наистина се формира колективът, успяват да се създадат най-големите приятелства точно тогава?

За учениците е много хубаво, екскурзиите, бригадите. Вие не сте ходили на бригади, но ние всяка есен бяхме по полето. Веднъж ги проверявах вечерта и идва една бабичка и казва- "Другарко, пък вашите ученици ми изядоха орехите!". Цяла торба с орехи изяли. В едната стая, под леглото, яли, чупили и на бабата в торбата само ореховите черупки останали.

Бяхте ли сте склонна да направите компромис спрямо някой ученик, който не е бил добър в химията и да му обърнете повече внимание, ако трябва да се върнете да му обясните пак нещо, ако има някакви въпроси…

Компромис заслужава човек, който се старае. Като видя, че някой пет пари не дава и не му се чете и слабите оценки не са от друго, а от мързел, не съм била склонна към компромис. Писала съм двойки, даже ме срещат сега и ме питат- „Помните ли като ми написахте двойката?" (смее се).

Помните ли всички ученици или се помнят само най-изявените?

Не, не, много ученици съм изучила, по физиономия обикновено като ги видя и се сещам, че този човек съм го учила. Обаче имената забравям. Помня, разбира се, на най-изявените си ученици им помня имената. На най-слабите, на тези, с които най-много съм се карала и съм ги тормозила също помня имената, но на болшинството не мога да си спомня.

Имате ли някоя наистина забавна история, която се е случила по време на час, която може да ни разкажете?

Всеки час е свързан с някаква история, но в момента не може да ми дойде на ума. Мога да ви разкажа следното. Имахме родителска среща, имаше паралелка физика. Те изобщо не се стараеха, бяха само момчета, две, три момичета имаше. Всеки път като влизам в кабинета, те в редица строени половината клас- "Госпожо, днес не можахме…"- не се били подготвили за часа и аз много им се карах. На родителската среща имаше един Киро, когото изпитвах същия ден и отговори блестящо. Беше много умен, похвалих го на майка му, че много добре се справи. На другия ден имахме час по химия в кабинета и бях сложила шишенце с натрий, за да покажа самия метал и взаимодействието с вода. Влезли в кабинета и Киро грабнал шишенцето с натрия, извадил едно голямо парче и го хвърлил в кофата, в която топяхме гъбата за дъската. Натрият е много опасен, защото се отделя водород и може да се запали, особено, ако е наведен над съда. Натрият реагирал, целият кабинет в мъгла и госпожа Петрова, бясна, излиза от лабораторията и крещи- "Кой, какво е направил?". Влизам аз и питам кой пусна парчето, те мълчат. Казах на двамата дежурни да дойдат с мен в дирекцията. По едно време Киро се измъкна и си призна, че е пуснал парчето (смее се).

Смятате ли, че именно тези демонстрации и експерименти до една степен, понеже са били доста по силно застъпени в образованието тогава, са помогнали на тогавашните ученици да станат по- добри и подготвени отколкото са сега?

Разбира се. Химията е наука за веществото- строеж и свойства на веществото. Не на тебешира, само да се пише по дъската. Лабораторна работа означава пред всеки да има необходимите материали, всеки прави опита. Двама души работят заедно, правят протокол на опитите след това. Много голям интерес имаше. Тогава беше ужасът, всеки грабнал някаква епруветка и налива, прелива, утайки хвърчат. Много опасно е! Но без тези опити се губи красотата на химията, защото те са интересни и след като го направиш и видиш полученото, се запомня. А базата, която има гимназията е много добра. Лабораторията по химия я направихме през 1967-ма година, тогава ходихме, взехме модела от ХЕИ, а обзавеждането, остъклението и химикалите са от София.

Бихте ли отправили послание към директора, учителите и учениците, които днес са част от Математическа гимназия?

Учениците да учат, а директорите и учителите да управляват!