Защо станахте учител и в кой период от време преподавахте в гимназията?

Завършила съм биологическия факултет на Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Бях на стаж при един невероятен учител в 18-то СОУ „Уилям Гладстоун“, г-жа д-р Здравка Бойчинова– биолог с докторат по биолгия. Учителската професия заставя учителя да работи, да оперира с най-деликатния материал- детето ученик. Да бъдеш добър учител, това означава да бъдеш добър професионалист, да даряваш много обич на учениците и да умееш да дадеш много от себе си. За мен класната стая е една малка сцена, пред която е една специфична публика и учителят е този, който трябва да я потопи именно в света на науката, да възбуди интереса към нея и да моделира и изгражда, човек бъдещ специалист, бъдещ елит на нацията. Като учител аз винаги съм била много взискателна, но винаги съм била на принципа на справедливите човешки взаимоотношения, винаги съм се стремяла да преодолявам тази бариера учител– ученик. Винаги съм се стремяла да внушавам на даден ученик, че той има достатъчно възможности, за да може да се реализира в това, към което се е насочил. Стремяла съм се да предразполагам и като основна задача съм си поставяла да разбера психиката на всеки отделен ученик. Стремяла съм се също така ученикът да ме почувства като свой приятел, дори да има възможността да сподели както лични проблеми, така и някакви в семейството и съм имала такива случаи. И един цитат от „Малкия принц“ от Екзюпери, който винаги е ми бил нещо като мото – „Осъществяването не се вижда с очи, то е като цветчето. Ако обичаш някое цветче, което се намира на някоя звезда, приятно е да гледаш небето всички звезди са цъфнали цветя.“ Тоест не бива да се подценява нито едно дете.

Вие казахте, че това е като една малка сцена за Вас, имахте ли някакъв трик, с който да привлечете вниманието на всички?

Трик е много силно казано. Аз съм се стремяла да бъда добър професионалист, тоеста да владея, ако мога да кажа, до съвършенство предмета, който преподавам. Не може това, което си научил в университета, да считаш, че е достатъчно и си приключил с твоето обучение. Напротив, винаги търсиш, винаги четеш, винаги трябва да бъдеш „в час“. Може би по този начин, когато ти си добър професионалист в своята наука, това ти създава авторитет пред учениците. Може да си много взискателен, но трябва и да си много принципен– да не се ръководиш, каква е професията на бащата, на майката, какви постове заемат, защото съм имала такива случаи. Винаги в такива, както се наричат, елитни училища, в което и аз имах честта да преподавам, самият прием на учениците става на конкурсни начала. Учителят и учениците са във взаимна връзка и взаимна обусловеност, бих могла да го сравня с един симфоничен оркестър с диригент. Диригентът е учителят, преподавателят, възпитателят. Оркестрантите, това са учениците. Ако един от тях свири фалшиво, няма как да се получи цялото произведение. Ако диригентът също не е на мястото си, дори и музикантите да са супер добри, няма как да се получи музикалното произведение.

В кой период от време преподавахте в гимназията?

Аз, когато постъпих в нашата гимназия, взех 9-ти и 11-ти клас в така наречените школи по биология за подготовка за кандидатстудентски изпити, съответно най-вече в медицинските институти. Това са випуски, които аз съм приела от други колеги, но въпреки всичко от тези випуски имам две мои бивши ученички, които спечелиха националната олимпиада по биология – Тереза Декова, която е дъщеря на моя колежка, беше приета без приемен изпит в биологическия факултет, и д-р Ксения Сергиевна, която беше приета в Медицинския университет без приемен изпит.

През коя година точно постъпихте на работа в гимназията?

През 1981-1982-ра приех випуски, 9-ти и 11-ти клас, на мои колеги. От 1983-1984-та поех випуск от осми клас, дори имаше години, с випуски в седми клас.

Защо избрахте точно биологията?

Предмет и наука, която аз обичах по начало. Имах желание да уча и медицина, обаче имаше други обстоятелства, които няма да коментирам, и всъщност другата специалност, която на мен най-вече ми допадна бе биологията- с генетиката, с биохимията, с микробиологията, изобщо тази част на биологията всъщност ме ориентира към това. Попаднах на изключително добри преподаватели в Софийски университет. Страхотен ректор- професор д-р Даки Йорданов, завършил в Германия, започва професията си от учител, след това асистент, минава през цялата йерархия. Един невероятен преподавател, професор, ректор. Преподаваха ми невероятни имена, истински колоси в науката, големи имена, станали не случайно професори, не случайно от такъв ранг– хора на науката. И попадайки вече на стаж като студентка в 18-то СОУ „Уилям Гладстоун“ при д-р Бойчинова, това е човекът, който ме накара наистина да се ориентирам към професията учител.

Преди ни споменахте за господин Високов, можете ли да кажете няколко думи за него ?

За мен господин Високов е един невероятен човек, професионалист, милееш за училището и учениците истински, просто от сърце. Той си даваше душата и сърцето за училището. Това е човекът, който винаги се радваше на успехите. Това е истинският директор – да живееш с проблемите на учениците и училището!

На какво се дължаха успехите на нашите ученици и какво ни отличаваше като гимназия в сравнение с другите училища?

Добри учители, добри професионалисти и добри ученици. Всички влизат на конкурсни начала– кой с по-ниска оценка, кой с по-висока. Въпросът е ти да намериш разковничето, да го накараш да повярва в своите възможности. Трябва да се работи, това е взаимен процес.

Имахте ли любимци ?

Не, не мога да кажа, всички ми бяха любимци.

Отправете послание към всички ученици, учители и директора, които сега са в Математическа гимназия!

Да обичат професията си, да бъдат добри учители – да надграждат всеки възможен ден!

Пред българското образование стои проблема за подготовката на една разкрепостена и еманципирана личност, която трябва да се ориентира самостоятелно и да взема решения, да избира сама своите ценности, цели, начин на поведение и дейстивие, да носи последствията за своя избор, ориентирана към реалния живот. Необходимо е на знанието да се гледа не като на цел, а като средство за развитието на способностите на учениците, на логическото им мислене. В каква степен дадено знание ще подпомогне възпитанието, развитието и подготовката на учениците за живота, зависи главно от начина, по който ще се поднесе. С изключително много уважение се отнасям към учителската професия, една от най-престижните професии. Тя има своето място и значимост в създаването на ценности и световъзприемане, за изграждане на личността на младия човек. Индикатор за добрата работа са постиженията на неговите ученици и тяхната реализация. И, ако в мигове, когато остават броени часове до раздялата с вашите ученици, застанали пред прага, който разделя минало от бъдеще, те тръгнат с чисти сърца и всеки от тях се чувства отговорен за бъдещето си, не само пред себе си, но и пред вас, заслугата не е само тяхна, но и на техния учител. Казаното честно и искрено: „Благодаря Ви за всичко, което направихте, всички ние няма да Ви забравим, помнете ни и Вие“ и букета цветя са невероятно преживяване.

Вашите ученици са Вашата гордост!

Да, те са мои деца, които смятам, че е редно да споделя в това интервю. Яна Първанова, Петя Зарзаланова и Валя Костадинова са мои ученички, които бяха част от българския отбор по биология и се класираха на второ и трето място, заради което им бяха връчени дипломи. На републикански (национален) кръг на олимпиадата по биология през 1981-1982 г. първо и второ място заемат Тереза Декова и Ксения Сергиева. През 1984-1985г. на второ и трето място са класирани Цветанка Димитрова и Марияна Ангелчева. През 1985-1986г. Даниела Стефанова Колева и Елза Бенковска заемат две първи места. Първо, второ и трето място през 1987-1988г. заемат Елена Пашкулева, Десислава Арнаудова и Павлина Тодорова. През 1988-1989г. едно първо и две трети места заемат Станислав Витанов, Красимир Андреев и Франц Ваврек. През 1991-1992г. сребърен медал от Международната олимпиада по биология печели Венцислава Каменова. През 1992-1993г. пет ученика са включени в разширения национален отбор- трима от 9-ти и двама от 10-ти. През 1993-1994 година седем ученика са класирани на Републиканския кръг на олимпиадата по биология, от която четирима ученика придобиха студентски права. Венцислава Любомирова Каменова (11-ти клас) и Яна Първанова (10-ти клас) завоюваха златни медали и сертификати, а Петя Ангелова Зарзаланова спечели бронзов медал и сертификат…