В кой период сте работили в Природо-математическа гимназия?

От 01.09.1986г. до 31.08.2004г. и след това в периода от 08.01.2014г. до 31.12.2015г.

Каква беше първата длъжност, която сте заемали?

Възпитаник съм на гимназията. Завършила съм през 1978г. и след това през 1986 г. започнах работа като учител по програмиране. На тази длъжност работих до 1990г. След това до 98-ма бях учител по математика и от 1998г. до 2004г. изпълнявах длъжността директор

Кой директор беше Вашият предшественик?

Г-н Петър Джуров. През 1998 година в изпълнение на Закона за народната просвета, който бе променен през 91-ва година бе обявен конкурс за тази длъжност. Явих се на конкурса, за който трудно се реших да кандидатствам, защото се чувствах много добре като учител. Тук ставаше въпрос за поемане на отговорност относно бъдещето на гимназията. Доста хора ме подкрепяха и настояваха за това и всъщност приех явяването си на конкурса и поемането на тази позиция като една огромна отговорност за училището.

Какви са изискванията, които трябва да покрие един кандидат за директорския пост?

Когато кандидатствах, първо трябваше да имам квалификация учител, т.е. педагогическо образование. Необходимо беше и да имам определен педагогически стаж и с подаването на тези документи трябваше да се внесе и 3-годишна програма за развитие на училището. Така че изготвих и такава програма, разбира се и с помощта на колеги, които ме подкрепяха в този момент. След одобряването на документите имаше два етапа. Първият етап беше тест, на който се явих, заедно с всички кандидати. Имаше определен праг за този писмен изпит, който съдържаше над 40 въпроса от най-различни области, не само от сферата на образованието, а присъстваха и въпроси, свързани със сътрудничеството на България с различни международни институции, т.е. въпросите включваха както чисто професионални компетенции, така и проверка на общата култура на кандидатите. След това втората част представляваше интервю пред комисия, в която всъщност кандидатите трябваше да защитят тази програма, която писмено са изработили и внесли. Тази комисия се състоеше от членове на Министерството на образованието, от Регионален инспекторат по образованието Велико Търново и един представител на учителския колектив на гимназията.

Какъв колектив заварихте първоначално при постъпването си в гимназията?

В 45-годишната си история гимназията е претърпявала доста критични моменти. През 1985 г. е било взето решение на местно ниво за обединение на две училища- Втора гимназия и Математическа гимназия. Това със сигурност се е отразило при всички случаи. Една година след сливането мога да кажа, че колективът не беше добре сработен, защото имаше в определени моменти едно противопоставяне на учители от двете бивши гимназии. Тогава аз постъпих в училище, което се наричаше „Образцово единно средно политехническо училище с математическа насоченост“ (ОЕСПУ с МН). Всъщност статута на гимназията като „Природо-математическа“ е обявен през 1988г. Истината обаче е, че независимо от тези противопоставяния, заварих колектив на много високо професионално ниво- учители, които бяха с висока научна подготвеност, не жалеха сили да предават знанията си на учениците, да ги мотивират и наистина искаха да работят в училище, даващо много високо качество на образованието.

Бихте ли споделили нещо за г-н Високов?

Той беше директор, когато аз бях ученичка. Първото, което ми идва наум да кажа е- дълбок поклон! Той беше моят модел, който се опитвах да следвам, когато бях директор. Човек, много широко скроен, далновиден, изцяло отдаден на работата, много справедлив, обичащ учениците, насърчаващ учителите, с усет, с нюх към новото, прогресивното и модерното. Изключителен човек, за него животът беше гимназията. Аз имам два лични спомена свързани с него- бях ученичка в 9-ти клас, когато се основа танцовият състав на гимназията. За него беше важно да има духовност, т.е. да има и културни изяви и той е основателят на този танцов състав. Записах се да участвам с голямо удоволствие. Тогава тези извънкласни форми се контролираха от определен учител, който стриктно следеше за отсъстващи. Като ученичка пътувах всеки ден от град Дебелец, бяхме втора смяна на училище, а репетициите се провеждаха след учебните занятия и приключваха към 20:30 часа. Зимата транспортът беше затруднен и трябваше да рискувам- дали ще мога да се прибера вкъщи. Тогава реших, че ще пропусна репетицията и ще си тръгна. На другия ден бяхме „привикани на килимчето“, така да се каже, разбира се, не бях само аз. Когато ме попита, защо съм отсъствала, аз обясних, че пътувам и ако бях останала можеше да не успея да се прибера. Запомнила съм го, защото тогава първо той изслуша всички ни и обективно прецени кой е имал основателна причина да отсъства. Това е много траен спомен за неговата справедливост, съхранил се в мен. Другото, което си спомням и осъзнах през годините- преди, на всеки национален празник, имаше манифестации, които бяха задължителни и изискваха тренировки две седмици преди самото събитие. Всеки ден в училищния двор ни строяваха по блокове и марширувахме. Бях в 11-ти клас и на 30-ти април се правеше генерална репетиция за Първомайската манифестация. На нас учениците, разбира се, ни беше много досадно това и след като разбрахме, че класният ръководител отсъства и, като един сплотен 11 Г клас, нито един ученик не се яви на генерална репетиция. За съжаление времената тогава бяха такива, че това от партийното ръководство на училището се класифицираше като политическа пропаганда и саботаж. На 1-ви май се направи проверка, колко са присъстващите на манифестацията и се оказа, че са само половината и в рамките на две седмици се започна със срещи с партийни секретари, класни ръководители, заместник- директори, та едва ли не се стигна до там, че трябваше да обясняваме как никой не е тръгнал да сваля правителството, а просто на нас, като едни нормални тийнейджъри, това ни е досадно и просто сме си тръгнали. Но всъщност ни бе казано, че фактът, че сме 11-ти клас ни спасява да не ни намалят поведението, защото при такъв случай нямаме право да кандидатстваме в университет. С времето осъзнах, че след всичките тези срещи със секретари, директори и учители всъщност г-н Високов нито веднъж не дойде да се разправя с нас, което аз си обясних така- човекът сам за себе си е имал много точна преценка, но такива са били времената и просто е натоварил други да го правят това. Винаги, когато е имало сериозни проблеми, лично се е ангажирал с решаването им, а с този случай въобще не– възложил го е на други и вероятно той се е намесил, за да не ни накажат.

Какъв е най-яркият Ви спомен от ПМГ?

Той не е един. Има много бележити моменти. Може би първосигнално ми идва един спомен- бяхме първото общинско училище, което излезе на международната сцена- първият проект, който реализирахме по програма Сократ. През 2002 година нашите чуждестранни партньори от Испания и Румъния дойдоха на посещение. Ние вече имахме поглед какво е положението в двете държави и всъщност базата беше доста недобра, каквато за жалост, смея да кажа, колкото и да е подобрена, има още много какво да се желае за нея. Спомням си, че това посещение беше в началото на май месец и тогава бяха съчетани много почивни дни, но въпреки това успяхме като колектив да се организираме, да отворим вратите на училището, да посрещнем тези наши гости и в крайна сметка се получи едно много хубаво събитие. Когато си тръгнаха нашите партньори ни казаха, че сме вдигнали много високо летвата. Друго, което си спомням е посрещането на професор Миню Балкански. Това също е много вълнуващо събитие за мен, защото бяхме сред 13-те училища в страната, на които тази фондация предостави и оборудва за онова време с най-модерните компютърни кабинети на наистина високо технологично ниво. Самото общуване с този човек е нещо уникално. Посрещнахме го наистина като народен кумир, защото за мен е една изключителна личност, един родолюбец и същевременно много взискателен и правещ много малко или почти не правещ компромиси. Та това си беше голямо предизвикателство и първата ни среща всъщност беше договарянето да бъдем партньори по този проект. Фактът, че той беше удовлетворен си е наистина нещо запомнящо се.

Имате ли наблюдения върху други училища и какво отличава ПМГ от тях?

Винаги съм смятала, че това, което отличава ПМГ от другите училища е духът, който е създаден и съхранен и дано да съумеете да го съхраните и занапред. Първо- поставяне на високи цели, които следват и учениците, и учителите, дух на принадлежност, заедност. Това да осъзнаваш, че мястото ти е точно тук и че твоята мисия в този живот е да продължаваш да се развиваш, да надграждаш и да бъдеш полезен на обществото. Това според мен е нещото, което е отличавало гимназията и да се стремиш все към върха, да не се задоволяваш с постигнатото, а винаги да търсиш повече и повече. Но, за да се случва това, разбира се, трябва учителите да са на изключително високо професионално ниво, а учениците да имат потенциал и голяма мотивация. Без това да звучи надменно- то се създава. Никола Високов точно това е успял да създаде. Това е голямата отговорност, предадена на всички следващи, защото колкото е трудно да създадеш нещо толкова стойностно и ценностно, може би е още по-трудно да го съхраниш и да го развиеш.

А присъства ли според Вас това спадане на нивото на учениците и учителите през годините?

Понеже не мога да лъжа, ще бъда откровена. Има отлив, но няма как. Не само в нашата гимназия, разбира се, ние винаги сме се сравнявали с другите природо-математически гимназии в страната. Тези училища са част от цялата система. Мотивацията, както при учениците, така и при учителите, е намаляла по ред причини. Първата за мен е, че общественият модел, който се наложи е това, че образованието не е ценност. Тоест, че може би се наложи друга визия за успял човек. Духовността и образоваността като че ли вече не са ценности и това, поне за мен, е най-голямата драма на хората от моето поколение. Но като общувам с мои връстници, мисля, че не само за мен е така. От друга страна това се опитах да постигна и през двете години, в които бях в ПМГ сега, по някакъв начин да помогна да се разбере. Когато аз съм била ученичка, училището е било основният източник на информация, на знания за учениците, а сега съвсем не е така. Възможностите за социални контакти са много повече. Едни предпочитат социалните контакти по паркове, по заведения, дискотеки и т.н., други предпочитат социални контакти чрез електронните мрежи и, за да бъдеш учител в днешно време, трябва да си изключително информиран и много „в час“ със съвременните технологии. Същевременно трябва да бъдеш много честен. Човек не може да знае и познава всичко и няма нищо лошо да кажеш- това не съм го видял и ми е убягнало. В това време, особено с такива умни ученици като вас, образователният процес е взаимен. Както учителят образова учениците, така се и учи от тях, защото съм убедена, че мога да науча много неща от младите хора. Не само в областта на науката, но и в чисто житейски план. Важно е да умеем да ви изслушваме и да има някакво разбирателство.

Какво трябва да е отношението на един директор към учениците и учителите, как трябва да се отнася той с тях и като какви трябва да ги приема?

Не е лесно да си директор в днешно време. На първо място трябва да бъдеш добър партньор с тях. Да се чувстваме партньори в един процес, независимо дали сме директори, учители или ученици. Ако няма партньорство нещата няма да се случат. Но от друга страна основната отговорност в една образователна институция е носена от директора. Изпитах го много силно върху плещите си през тези две години и осъзнах, че понякога това е много трудно, защото се налага да поемеш отговорността за грешки и на други хора. Не всичко е твой пропуск или твоя грешка. Трябва да има взаимно доверие, за да се минимизират грешките. Това е един цялостен организъм, който трябва да работи в синхрон и в партньорство. Директорът е длъжен да създаде условия за развитие на съответната училищна институция. Той е и законът, което означава, че самият той трябва да спазва законите и да дава пример за това. Моите житейски и педагогически опит са ме научили, че няма по-добър от личния пример. Ако говориш едно, а вършиш друго, нещата няма как да се случат.

Според Вас кое отличава един добър, отличаващ се директор от един посредствен? Кои са важните качества, които той трябва да притежава?

Трябва да вижда бъдещето малко преди другите, да бъде справедлив, инициативен и деен. Да създава творческа атмосфера за изяви както на учениците, така и на учителите, т.е. да има свободен творчески дух. Да вижда какви са световните тенденции, ние винаги трябва да предлагаме нещо повече от другите, било то в технологиите, в самите образователни методики… Да не жали сили- да бъде отдаден на работата си.

Коя част от длъжността директор най-много Ви харесваше?

Изпитвала съм удовлетворение, когато съм виждала реални резултати от усилията, които съм полагала. Дали ще бъде някакъв нов кабинет или нещо друго. След толкова години усилия и перипетии, онази помощна сграда, която беше опасна, я няма и на нейно място има едно, смея да кажа, добро волейболно игрище. Най-много съм се радвала, когато отидат ученици на международни олимпиади. Всъщност първият ми директорски ден през далечната 1998г. започна с едно огромно предизвикателство- да събера над 500 долара за да изпратя Светлин Наков на международна олимпиада в Португалия. Той се беше класирал на първо място на националната олимпиада обаче държавата нямаше пари по онова време, за да си изпрати добрите ученици на участие и това се вмени на директорите на училищата. Ситуацията беше такава, който намери пари- отива. Е, намерих ги и го изпратих. Същото беше и с Николай Павлов на международната олимпиада по физика във Великобритания, само че тогава беше по-лесно, защото ни помогна фондация „Бъдеще за България“, която ни дари 1570 долара– толкова струваше неговото участие. Когато съм успявала да го постигна това нещо съм се чувствала удовлетворена и никога не съм се отказвала, когато трябва да направя нещо, за да осигуря участие на някое от децата.

Кое най-много Ви е спирало и Ви е било неприятно?

Неприятното е било, когато има такива вражди между колеги, основани на нещо много дребно и битово. Примерно- „за да изляза аз на по-преден план, трябва да смачкам другия“. Това много ме е натоварвало. Другото, което и в момента мога да ви кажа, въпреки, че не съм в образователната система, продължава да ме гневи, че през последните 20-30 години държавната политика спрямо тези училища не е адекватна. Не е имало място, където и да е, да не съм защитавала тази позиция и то без да се притеснявам и съм го правила със съответните аргументи. Лошото е, че ми казват- „Да, права си, но такова е положението“. Дори съвсем скоро един експерт от Министерството го каза. Аз вярвам в това- там където има един висококачествен процес се подготвят кадрите, които утре ще произвеждат държавния вътрешен продукт, тоест благото на нашето общество. И не мога да разбера защо се инвестира за материална база на училища, които са със затихващи функции, а за тези училища, в които наистина има образователен процес, откъдето излизат подготвени кадри, няма инвестиции. Много ми е болно за състоянието на материалната база на училището. Това би трябвало да е училището с най-добрата база. Представяте ли си, ако наистина беше модерно оборудвано това училище, още какви постижения щяхте да имате. Това всъщност е нещото, което винаги ме е натоварвало изключително много и ми е било трудно. Опитвала съм се да променям, някъде се е получавало, другаде не, но смея да кажа, че това от години е провежданата държавна политика. Това са споделяли и мои колеги от други математически гимназии. Училището трябва да бъде наистина научен център. Учениците и учителите на ПМГ имат този потенциал, но не се дава тази възможност, все пак трябва да има и нещо материално.

На посещение беше главният секретар на Министерството на образованието. По принцип съм емоционален човек и споделих, че забелязвам как масово възпитаниците на тези елитни училища напускат страната и отиват да учат в чужбина. Никога няма да забравя неговата реакция. Той ми каза, че не мисля правилно и че това било много хубаво нещо. Тези деца ще отидат да се образоват по широкия свят и след време ще се върнат и ще подобрят живота в България. Вероятно той си е мислил за времето на Стамболов, когато това се е случвало, само че сега не виждам да се случва. Лошото е, че хора, които са били на такава позиция и са имали възможността да променят ситуацията, не са го направили, а напротив. Все пак аз вярвам в младите хора и в това, че вие ще промените държавата ни и света към по-добро.

Бихте ли отправили послание към учениците и учителите, които в момента са в Природо-математическа гимназия?

Моето послание е преди всичко да бъдат здрави, но най-важното е: Съхранете духа на гимназията! Този дух, който винаги е успявал да направи така, че каквито и предизвикателства и външни намеси да има към това училище, то да оцелява и винаги да стърчи над останалите. Съхранете този дух!