От колко време преподавате в Математическа гимназията и как започна Вашата учителска кариера?

Аз съм работила точно на две места като второто място беше Природо - математическа гимназия. Постъпих септември месец, 1984 г. Годините работа тук не желая да ги казвам колко са. Постъпих по заместване в един много интересен период от развитието на гимназията. Момент, в който се свързваха двете училища - Математическа гимназия и Втора гимназия, като Втора гимназия бяха от 5-ти клас. Беше интересно да се работи. За мен специално беше забавно, защото аз бях нов човек и за колектива на едното училище, и за колектива на другото училище. Забавлявах се много. В същата година, даже до края на септември, ходех във Варна, където се явих и защитих втори клас квалификация. След известно време - и първи клас квалификация. През 1984 година, пък и няколко години след това, училището вреше, кипеше от живот. От всяка стая, от всеки ъгъл излизаше ученик или учител. Сливането на двете училища доведе до получаването на много паралелки. Така че съм запомнила години, в които всяка дупка беше класна стая. Да, някои ще кажат, че не им е харесало, но не беше чак толкова лошо. Имахме много дребни дечица от 5-ти клас, защото така ги заварихме, а с времето ги видяхме как израстват. Нещото, което тогава ме притесняваше, беше че имаше паралелки с по 42-ма ученици по изискване на министерството. И от там вече идваше проблемът. В кабинета по химия като седнеха и всичко беше заето, дори и чиновете отпред. Това беше една недомислица, която в последствие се оправи и максималният брой ученици в клас стана 26. През този период от време всичко мина и замина. Паралелките на Втора гимназия завършиха и останахме само Природо-математическа гимназия. Когато аз дойдох бяха само математически паралелки, една биологична паралелка и една физична паралелка. Нивото на самите паралелки беше много високо. Изключително високо. Тогава нямаше олекотяване на програмите. Всички учеха наред. Аз не съм предавала първата година на биологични паралелки, тъй като ме водеха все още млад учител. Бях на изпитателен срок. Попаднах обаче в един добър колектив.

За колектива и за г-н Високов.

В този колектив имаше много хора, така да се каже, генератори на идеи и хора, от които един млад човек да се учи. Дори само като гледа отстрани. Един такъв човек беше г-н Високов. Аз го заварих като зам. директор на гимназията. Той беше широко скроен човек. Човек с много идеи. Човек, който даваше сърцето си за гимназията, лека му пръст, но аз ще запомня много добри спомени за него. Няма да забравя, когато дойдох за първи път в училище и той ме попита: „Ти можеш ли да решаваш задачи?“. Погледнах го и му казах: „Опитвам се, но ще се науча.“ - „Старай се, защото тук не приемаме какви да е учители!“- това бяха думите му. Освен г-н Високов, аз попаднах в учителски колектив, в който биолозите и химиците бяха много силно звено, освен математиците. Тогава имаше много силни математици. Не, че сега са слаби, но тогава бяха хора с имена. Все още се уважаваме с тях. Тогава аз попаднах при г-жа Лили Величкова, която и до днес е жива и здрава. Тя е човек, който е стриктен, не само към себе си, но и към останалите. Тук сред химиците беше г-н Ангел Цветанов. Аз бях един от най-младите колеги в колектива. Най-младият за катедра химия и биология. От биолозите беше, лека й пръст, г-жа Пушкарова. Тя бе също един страхотен човек, много добър учител. Друг такъв преподавател е г-жа Мария Славчева. Аз се учех непрекъснато от тях. Не, че те са ми подавали нещо. Не. Аз се учех от техните маниери, техния начин на преподаване, дори от общуването им с мен. Старала съм се в работата си да се консултирам с тях възможно най-малко. Бях решила наистина да се утвърдя в тази гимназия със собствени сили и средства. Причината беше, че пристигах в гимназията след 5-годишно прекъсване на учителството си, тъй като предните 7 години аз работех в Стражица. Първите 2 години преподавах химия и биология, но през следващите 5 години бях дружинен ръководител. Благодарна съм! Тази професия, колкото и да я отричат, е хубава в такъв смисъл, че придобих много организационни умения. Пристигнах в един период след дружинното ръководство и ми се налагаше да чета почти денонощно. Като нов учител не са ме жалили въобще. Щом пристигнеше някой нов учител, той обираше всички часове, които остават, тоест попълваше луфта и го ангажираха със заповед на всички обществени места. Тогава имахме стол в гимназията, което беше много хубаво, и аз всеки ден бях включително и дежурна в стола. Но не се оплаквам, бяха хубави времена! Можех да направя сравнение между учениците, които са в нашата гимназия, и учениците, които са в другите училища. Още първата година ме накараха да замествам и в Строителен техникум. Видях огромната разлика. Работата и на онези колеги беше огромна, защото работят с друг контингент деца. Не е лека нито нашата работа, нито работата на тези колеги. Но вече трудността идва от други неща. Как да ви кажа, в колектива бяхме много задружни. Въпреки че учителския колектив беше голям правехме много мероприятия извън училище. Събирахме се абсолютно всички. Беше много весело! Правили сме изключително много изяви, не само с учителите, но и с учениците. Няма да забравя г-жа Ганка Карагеоргиева. Тя беше един от инициаторите на много мероприятия в гимназията. Няма да забравя, точно по това време, есента, в гимназията всяка година, ежегодно, се правеха различни преходи. Някои големи, други малки. Покорявали сме Мусала, Ботев, Ком. Това беше нещо много хубаво. В последствие отпадна поради редица причини.

За образователните системи.

Видяла съм и много смени на образователни системи. До сега нито една не се е запазила, което значи, че те са били недомислени. Мисля, че не ми остава много до края на учителския ми път в гимназията, но няма да взема випуск от новата учебна програма, по новия закон. Затова се радвам, защото мисля, че тази нова учебна програма е една нова недомислица. Да, някои ще кажат, че старата учебна програма е била много теоретизирана. Не. Беше си добра. Стига да бяха осигурени достатъчно средства, за да може теоретичните знания, които имаха нашите ученици, да ги приложат на практика. Какво ставаше? Всяка нова учебна програма искаше много практични занятия и по-малко теория. Олекотяваха теорията и в същия момент не финансираха образованието така, че да осигурят практични занятия. Занятия, в които децата да приложат това, което са научили. И фактически какво изгубихме? Изгубихме способността на децата да четат. Не само нямат практични умения, но нямат и необходимите знания. В същото време, въпреки че се олекотяваше програмата - премахваха някои неща, но от изискванията в самите програми тези неща, които се махаха, се повтаряха. Което значи, че на практика програмата не се олекотяваше. Всичко трябваше на ново да се предаде, но като го няма в учебника просто няма как да им го предадеш. Винаги съм казвала, че ние или трябва да се върнем на старата учебна програма и да въведем практични занятия, или да копираме изцяло образователната система на една добре развиваща се страна, но да я копираме изцяло. Винаги съм казвала, че съставителите на нашите образователни системи си взимат каквото им е харесало от различните системи в училищата по света и го включват в нашата, така наречена според тях, „българска система“, която представлява едно недоизпипано цяло. Подхвърлят го на учителите и казват: „Оправяйте се!“. А ние учителите сме последното звено и фактически всички негативи ги обираме ние. Искаме, или не - така е навсякъде. В крайна сметка негативите станаха много и ако в първите ми години имаше хора, които с желание можеха да станат учители, то сега учителското поприще е по-скоро място за работа. Аз попаднах в колектив сред колеги, на които свалям, така да се каже, шапка. Хора, които може да се каже, че бяха възрожденци. Смея да кажа, че запазих, макар и малко, от възрожденския им дух. Когато говоря за гимназията, аз я считам не за мое работно място, а за мястото, в което съм прекарала повече от половината си съзнателен живот. Всеки неуспех на гимназията е и мой неуспех. Когато обаче, независимо кой от гимназията - дали ученик, дали учител постигне нещо, аз съм горда. Все едно аз съм го постигнала. Мисля че, ако всички, или хайде - да не е всички, 50% имат това чувство, то ще се върне старият дух в гимназията. Тогава вече ще има и място за млади хора, които желаят да работят. И тогава имаше недостиг на кадри, особено по информатика и главно по английски език.

Как точно станахте учителка? Какво Ви подтикна?

Как да ви кажа? Аз не съм имала предвид да ставам учителка. Баща ми ми каза: „Върви да станеш една учителка, защото ще бъдеш все сред млади хора. Все млада ще бъдеш!“. Тогава аз отидох, но не съжалявам. Първите 3 години изкарах в полувисш институт в Силистра. От там взех три специалности - биология, химия и рисуване. Въпреки че рисуване никога не съм практикувала. Биология 2 години в Силистра предавах. Смея да кажа, че тези полувисши институти тогава бяха едно гнездо за оформяна на добри учители. Нещото, което научих там за методиката в последствие аз не можах да видя във висшето учебно заведение. В институтите ни учеха как да си предадем урока, как да постъпим в един учебен час, кога да се засмееш, кога да се скараш. Това е нещо, което е много важно. Аз от там съм свикнала да си изграждам системата на преподаване. Например един урок мога да го предам в зависимост от това в какъв клас влизам, какво е нивото на децата, каква е тяхната нагласа, от това преценявам колко да им предам от урока. Също не е задължително един учител да е много добре теоретично подготвен. Не можеш да изсипеш на децата цялата теория в един час. Не. Ти трябва да прецениш - според техните интереси, според техните възможности, какво трябва да им дадеш. След института в Силистра кандидатствах в Софийски университет химия и физика - учителски профил, 5 години, но го завърших задочно. Нямах такава възможност за редовно обучение и затова. Видях каква е разликата между висшето учебно заведение и полувисшето. Методиката я получих от полувисшия институт, а същността на теорията получих в Софийския университет. И може би се получи нещо хубаво. Няма ги вече тези полувисши учителски институти, а висшите учебни заведения не дават такава методическа подготовка на завършващите. Затова и много млади колеги, току що прохождащи, просто изпитват затруднение в комуникацията с децата, в начина на преподаване. Това е много важен момент в старта на един учител.

Вие склонна ли сте да помогнете по някакъв начин на такъв учител? Ако утре дойде нов колега, бихте ли му дали някакъв съвет?

Г-жа Маноилова, г-жа Константинова дойдоха много по-късно от мен. На всяка от тях аз съм помогнала, стига обаче да попитат и да приемат това, което мога да им дам като съвет. Има една приказка: „Насила можеш да му вземеш, но насила не можеш да му дадеш“. Винаги на тези, които са ме питали и приемат съвет, съм го давала.

Ние говорихме с г-жа Ванкова за вашия съвместен опит. Бихте ли ни разказали малко повече?

Забравих да спомена г-жа Ванкова, тя беше от Математическа гимназия. Аз я приемам като моята половинка! Тя е дошла от Математическата гимназия заедно с г-жа Славчева, а г-жа Пушкарова беше от Втора гимназия. Тогава трите бяха биоложки. С г-жа Ванкова дълги години работихме и винаги вървяхме паралелни випуски. С нея съумявахме да работим и то много успешно. Тогава имаше химическа паралелка. Забравих да кажа, а съм химик, че след като гимназията стана Природо-математическа откриха още един профил – „Химия“, след това откриха и „География“. Този профил за първи път го взе един от доайените в това училище, г-н Цветанов. След това Лили Величкова и аз, като току що проходила в колектива, бях третата по ред. В никакъв случай не съм се сърдила, младите също не бива да се сърдят. Стажът и опитът не са маловажни. С г-жа Ванкова винаги водехме един випуск биолози и химици. Така направихме програмата- без да отчитаме ползи за нас, ползите бяха за децата. Двата клас просто не излизаха един от друг в междучасията. Химиците имаха почти толкова биология колкото и химия, а биолозите - обратно. Вие знаете, че биологичните и химичните паралелки кандидатстват главно фармация, стоматология и медицина. Разбира се, не е задължително. Имала съм випуски, особено от химическите паралелки, които кандидатстваха и други дисциплини. Така че с г-жа Ванкова не сме употребявали думите „моят клас“. Бяха „нашите класове“! Много интересно съжителство се получаваше. Предният випуск, който завърших, бях класна на едни много симпатични химици, а госпожата беше класна на биолозите, хич не им се четеше, много не им се четеше. Много интересни неща мога да ви кажа за тях, но пък иначе бяха много сръчни момчета, много изпълнителни, много задружен клас бяха. 38-ми кабинет го направихме точно с момчетата от този клас. Гвоздейче да забият, да опънат. Те бяха основните „майстори“ и разбира се Мишо Михайлов!

Емблема на училището!

Да! Емблема на училището от дълги години! Направихме 38-ми кабинет и той стана една от най-приветливите стаи. Използвала съм всяко нещо. Ето, те не бяха четливи. Бяха работливи. Много бели са правили! Включително бяха хвърлили един къс натрий, ама голям къс натрий, в една кофа с вода. По-рано нямаше такива дъски, а черни и те се почистваха с вода. През междучасието аз съм слязла да си сменя дневника и един ученик взел буцата с натрия и я хвърлил в кофата. Чувам отдолу гърми нещо и като идвам - натрия нали се самозапалва и започнал да пръска. Ще видите под часовника до дъската още има белези. Там натрият се залепил и гори, гори. От тогава като има такива вещества започнахме да ги прибираме в лабораторията. Вие сте чували за такива ученици, които са ходили на национални и международни олимпиади. Ние също имаме и то много. Долу има едно табло, където са показани резултатите на биолози. Първия човек, който беше продукт на моя усилен труд е Красимир Андреев. Той беше лауреат на две олимпиади по биология и химия. Като млада учителка, втората година, ми дадоха да водя биологична паралелка. И с него, вече като завършек, неговото образование го изкарах до лауреат. Следващите вече бях взела випуска на г-н Цветанов, защото той беше в Чехия. После имах и други - Калин Мешничаров, Георги Стойчев. Те ходиха на международни олимпиади. Стойчев получи сребърен медал от Менделеевата олимпиада и беше приет в Москва. В момента е химик в Калифорния. След това Стефан Ангелов, Георги Христов. Много деца са минали от тук и имат големи успехи. Най-интересни бяха Калин и Георги. От там мога да ви кажа нещо много важно. Успява не този който много знае, а този който е непукист с голяма психика! Георги Стойчев беше човекът, който Калин ползваше като енциклопедия: „Геш, кажи ми това! Геш, кажи ми онова!“. Обаче по- успешният на олимпиадата беше Калин. Те правеха много практически опити.

Какъв е първият спомен за който се сещате щом чуете ПМГ?

Първият ми спомен е разговорът ми с Никола Високов. Това никога няма да го забравя. Вторият ми спомен беше, че още първата година като дойдох тук, въпреки че бях млад, неопитен учител, пристигна национална проверка от министерството. Да, обаче ние не можехме да влезем както сега в кабинета по химия. Тази стая беше класна стая. За да вляза, да се подготвя, да покажа нещо, трябваше да наруша работата на колегата. Нали ви казах, че от всяка дупчица излизаше ученик или учител. Аз пристигам сутринта и долу ме посрещат: „Отивай да се гласиш, защото имаме един куп експерти от министерството!“. Аз няма какво да се глася, няма и как да се наглася. Този урок, който преподадох тогава, вече отпадна. Спомням си, казваше се „Посока на химичната реакция“. Беше много сух урок. Нито да покажеш нещо. Нищо! Няма да го забравя! Влизат от министерството двама експерти - Ганка Робова, която след това беше учител при нас, от инспектората, директори, зам. директори, една тумба посетители отзад се нареждат. Аз влизам. Излиза дежурният, идва и ми казва на ухо: „Нашият клас не е подготвен, защото вчера цял ден бяхме на политически реферати“. След което краката ми се подкосяват. Веднага започнах да си реорганизирам урока, така че да не ощетя учениците. Не мога да отида да кажа на инспекторите - излезте, защото тези ученици не са подготвени. Независимо от това аз съм длъжна да си предам урока. В крайна сметка това бяха математици. В този випуск най-добри бяха физиците. Когато всички излязоха и останаха само посетителите им обясних, че съм преобразувала урока така, че съм се нагласила за нов начин на преподаване, тъй като децата са ми се извинили. Попитаха ме защо не съм им казала и аз им отговорих това, което и на вас казах, че в крайна сметка трябва да си предам урока. Независимо от това дали са подготвени или не са подготвени. Помолих ги, ако искат да дойдат следващия час. Тогава останаха втори час да посетят физиците. Те обаче бяха разкошни деца! Не само бяха много умни, а и интелигентни. Тогава стана един урок и половина, така да се каже, защото урокът включваше и теория на вероятностите. Много добре стана! Аз съм доволна. Това беше нещото, което ми даде един много добър старт! Нещото, което ме извиси в очите на тези, които ме назначиха и аз им показах още в първата година , че не съм излъгала техните очаквания.

Как гледате на учениците? Като какви ни приемате?

Приемам ви като ученици. За мен ученик и учител не трябва да бъдат приятели. Всеки трябва да си знае мястото. Не бива дистанцията да се слива, защото тогава стават други неприятни неща. Старала съм се да се отнасям по еднакъв начин към всички ученици. Е, не ми се е получавало в някои моменти. На никой не му се получава. Няма безгрешни хора, няма хора, на които всичко им е наред. Всеки си има проблеми, но са различни. Как да ви кажа, гледам на учениците като деца на времето си. С всеки един випуск идват деца на времето, в което живеят. Въпреки че някои неща не ми харесват се старая да ги приема. Доколко успявам, не знам. Може би ще кажете, че трудно ми се получава, аз съм ви предавала на вас. Старала съм се обаче и приемам всички ви такива, каквито сте. Може би вашето поколение ще бъде по-успешно в личен план. Истината е, че всеки от вас е индивидуалист. И, да кажем, всеки работи за собствен интерес и облага. Да, това е добре за индивида, а вие сте индивиди, нали така, но се обезличаваме като общество. Много ценности се изгубиха. Мислим, че всяка една ценност, всяка една традиция е отживелица и гледаме да я премахнем. Не знам дали сте забелязвали. Например аз държа на поведението при издигането на знамето на България, знамето на гимназията, но виждам, че 70% от учениците все още не разбирате това значение. Или пък когато засвири химна. Това нещо не е отживелица и трябва да се насади във всеки един от вас. Вие трябва да го предадете на вашите деца, защото затова сте на този свят, за да се възпроизведете, както са се възпроизвели вашите родители. Това е нещото, което винаги ме е дразнело - обезличаването на ценностите. Аз за тази гимназия съм готова да сложа ръката си в огъня. Винаги, когато съм виждала, че нещо не е добре, може за мен да не е било добре, аз трябва да помогна за отстраняването му. Едва ли повечето ще го направят, но така е. В последствие вече аз съм осъзнавала, че съм загърбвала собствените си интереси и те винаги са оставали на по-заден план.

Можете ли да кажете, че семейството Ви е било ощетено в даден момент?

Да. Мога. Специално моята дъщеря. Тя винаги е била ощетена. Дори на първия й учебен ден и на последния учебен ден - 24- ти май, аз не изкарах до край. На последния учебен ден аз не дочаках тържеството, докато дойде ред на нейното стихотворение, защото тогава имах 12-ти клас, които завършваха.

Така се е случило. Трябвало е да бъдете с тях.

Да. Точно така.

Какво послание бихте отправили към учениците и учителите в ПМГ?

Искам само няколко думи да кажа. Гимназията е била, е и нека да бъде!