Кога започнахте с учителската професия?

Винаги съм знаела, че това ще работя, още от млада. Затова и отидох в университет. Имаше време, когато се колебаех дали да отида в Музикалната академия, но баща ми, много мъдър човек, ме убеди, че за музикалния бранш ти трябва много ярък и силен талант. И затова реших, че учителството ми лежи повече на сърцето. Освен това винаги пеех с малките деца, така че съм запазила връзката.

Как започна Вашата кариера като учител?

В Езикова гимназия въведоха паралелки с руски език от първи клас, някои от децата, между другото, в момента са много успели хора на много високи длъжности и в България, и в чужбина. Та с тях направихме един експеримент, една мениджърска специалност, за която дори получиха дипломи за „среден мениджър“, които се признаваха.

Как стигнахте до позицията на директор?

Работих като дружинен ръководител и след като се освободи място за учител, се явих на конкурс и отидох в Езикова гимназия. Работих няколко години като учител, станах заместник-директор в друго училище и след това заех същата длъжност отново в Езикова. В последствие станах и директор. След изтичането на седемгодишния ми мандат, работих като учителка в село Петко Каравелово 6-7 години с много добри и сърдечни деца. Имаше свободно място за директор в ПМГ, опитах си късмета и стана. Първо бях временно изпълняваща длъжността, а после държах изпит в София и станах директор.

Новата Ви длъжност харесваше ли Ви толкова, колкото учителството?

Важно е, когато можеш да направиш повече от това само да преподаваш. Защото организацията на училището и нововъведенията са много значими. Позицията ми позволи да въведа нов учебен план в Езикова гимназия. Тогава сами си го изготвяхме и биваше одобряван от Министерството– имахме повече свобода, докато сега имам чувството, че има процес на обезличаване, опитват се да приведат всички училища под общ знаменател, да не се отличават и да няма такава тясна специализация.

Децата избираха ПМГ и Езикова, защото това бяха утвърдени училища, даваха много добра подготовка и децата излизат свестни, добри и кадърни хора. Едно такова училище те учи на дисциплина, на натоварване. Но, ако искаш да успееш в живота, това е начинът – да се трудиш, а не да чакаш.

Какъв колектив заварихте?

Знаех предварително, че няма да е лесен, защото той е жив и динамичен, често се противопоставя, за добро или за лошо. Първите години нещата вървяха добре, но после се създадоха различни отношения помежду им.

С какво се отличаваше ПМГ?

Много държах на престижа, това трябваше да е училището образец, в което всичко да бъде перфектно. Повечето лекари, адвокати, инженери в Търново са възпитаници на ПМГ. Учениците са по-аналитични, по-устремени към точните науки, много кадърни и талантливи. Смятам, че на децата винаги трябва да им се дава възможност, независимо от обстоятелствата. Прилагала съм го това нещо и те са го оценявали. Учителите трябва да работят не за себе си, а за децата. Аз винаги съм гледала на позицията „Директор“ като задължение, почти като слуга на другите, а не като шеф– ти трябва да отваряш, да затвярящ училището и да се грижиш за много неща. Отговаряш за всико. Невинаги успявах, имала съм фалове. Разбира се и други външни фактори влияеха за жалост. Училището е под егидата на министъра, но си има и собствен облик и достойнство– тази линия трябва да се държи. Важно е един директор да подбира не какви да е учители, да оптимизира бюджета, така че да има за издръжка на училището и за заплати на учителите. Любимата ми част от професията беше да говоря с учениците, когато те самите имат нужда или като имаме по-специфичен и сложен случай – имаше много деца от проблемни семейства, много бедни деца, деца с родители в чужбина. И оттам сме имали връзка с полиция, психолози – трябва да се направи всичко най-добро за детето, но главното е да го разбереш и да го обичаш, за да му помогнеш. Не можеш да го захвърлиш и да го оставиш да се бори със случайността, ако то няма сили да се бори например. Спомням си Петьо, да е жив и здрав, той е герой, за нас беше едно предизвикателство, но всички му помагаха и мисля, че завърши успешно. А за пубертета има само едно лекарство – да се изтърпи!

Когато дойдох, имаше 2 компютърни кабинета, а сега още ли са 7, не знам. Имах щастието да работя с големи специалисти, информатици, които да ми помагат. Но колкото и да е грозно, всичко е пари – трябва да водиш битки на всякакви инстанции и трябва да си факир.

За пречките.

Имаше голям хаос в нормативната уредба – някои неща си противоречаха. Трябва да спазваш същевременно това, което министерството иска, това, което правилникът на училището изисква и да бъдеш човек. Защото границата е много тънка при наказанията например – трябва да намериш начин хем да му помогнеш, хем да си праведен. Пречки имаше по отношение на онзи строеж на задната площадка. Позицията на директор вече е по-динамична и технологична, учителството има самостоятелни финанси. Трудности винаги има с колеките, с институциите, с родителите, но най-малко с учениците. Пресата при паралелките с химия и биология понякога е много повече от необходимото. Много обичах да посещавам часовете по География, защото имах афинитет към тази наука.

Как оценявате Вашия престой като директор в ПМГ?

Смятам, че беше едно добро време за гимназията, когато тя се е замогнала и е пораснала в много отношения. Също така назначих 11 млади учители. Имаше време, когато училището притежаваше безспорен престиж, какъвто и му се полага. Дай Боже и да го има за в бъдеще! Учителите също така получваха достойно заплащане.

Съжалявате ли?

Не, за какво да съжалявам, в никакъв случай – това са едни много хубави, макар и тежки години. Това е така, защото всеки си плаща в този живот рано или късно– било то с живота си, с кръв, с нещо друго. Е, и аз си платих – истина е тази максима на Максим Горки. Не съжалявам, защото има хора, които ме уважават заради делата ми и смятам, че съм изживяла живота си прилично, не е върхът, но достойно. Бяха хубави години – това казват всички възрастни хора (смее се ).

Как откривахте баланса?

На мен ми е заложено, но явно невинаги се получаваше – например накрая. Да задържиш добрия учител също е важно, за да ти учи той децата, а не някой случаен човек. Заплатите тогава не бяха много високи, но все пак имаше начини – било то с добро отношение, с нещо допълнително.

Добрият директор…

Трябва да има академична подготовка по някаква специалност. Освен това трябва да е готов да се подложи на курсове и обучение да бъде добър ръководител, защото това е наука само по себе си. Трябва да бъде и физически много издръжлив, да бъде готов да работи по 12 часа, и събота, и неделя. Директорът трябва да бъде любезен и учтив, да дава възможност на хората от колегията да растат, но без да ощетява останалите – това е много фина линия. И освен това да изисква от учителите да се осъвършенстват, да взимат класове за преподавател – това носи някакви материални дивиденти, но и престиж. Но най-главната задача на един директор са учениците – те са най-важното. Техния живот, здраве, израстване, реализация. Вие сте на първо място. Затова е създадено училището, затова са учителите и директорът. И целият този колектив трябва да бъде воден, насочван така, че да бъде сътворено едно хубаво, завидно място. Трябва да има и човечност в отношенията, да бъде хуманизирано, това понякога липсва според мен.

Бихте ли отправили послание?

На директора пожелавам да бъде много силен, упорит и да не се отказва! Да си върши съвестно работата и да обича учениците си. На колегите пожелавеам здраве, творчески успехи и повечко любов към учениците. А на учениците- да са здрави, постоянни в усилията си и да се трудят за своето бъдеще!