Как решихте да станете учителка и това ли беше Вашето желание от самото начало?

Да, единственият ми план. Баща ми искаше да ме прави правистка, а майка ми фармацевт, но аз не се съгласих нито с единия, нито с другия. Макар че тогавашните времена бяха други и беше обичайно да се съгласиш с това, което ти казват родителите. Аз си падах малко бунтарка, със самостоятелно мнение. В това време вуйчо ми се ожени за една прекрасна девойка, която беше завършила руска филология, аз бях 11-ти клас тогава и тя каза: „Разбира се, ще те подготвя!“ и всъщност така се случиха нещата. Изпитът ми в Софийски университет беше писмен и устен и който не се справи на писмен, на устен не отива. Аз влязох втора по успех и всичко ми изглеждаше, че така е трябвало да бъде, без изненади, без възторзи.

Кога започнахте да преподавате в гимназията?

От основаването й, 1971 година. Аз съм от основателите. Нашият директор, г-н Високов, си беше взел с него учители от Втора гимназия – Емил Петров, Георги Василев и в последствие новината за откриването на бъдещата гимназия се разчу и аз си подадох документите. Директорът избираше само учители завършили Софийски университет с отлични дипломи. Първата година бяха две паралелки девети и три – осми клас, а за училищна база се използваше сградата на ОУ“П. Р. Славейков“.

А до кога преподавахте в гимназията?

До 1999 година.

Бихте ли ни казали нещо за учителския колектив по онова време?

Чисто и просто прекрасен! Колектив, който беше невероятен и с преподаватели, които бяха все елитни, на много високо ниво. А най-хубавото беше, че учениците идваха при нас много мотивирани.

Какво впечатление остави във Вас г-н Високов?

Това е човекът, който не се смята само за основателя на гимназията, той е и неин баща. Г-н Високов спеше в училище понякога, преди олимпиадите или преди някое друго важно събитие. Той беше невероятен човек. Когато почина всички се чувстваха така, все едно е починал най-близкият им човек. Никога не нарушавахме дистанцията, уважението, което имахме към него, защото той го заслужаваше, но той се държеше много добре с всички и направи невероятни неща за гимназията.

Смятате ли, че ако бяхте преподавател в някое друго училище, то преживяването Ви като учител би било различно?

Разбира се. Аз не вярвам в съдби и късмети, но това, което на мен ми се е случило, смятам, че някой от някъде, не знам кой, ми го е ръководил, за да ми бъде толкова добре начертано всичко, с тези прекрасни ученици. Нямаше да имам това огромно удоволствие, радост, удовлетворение на друго място, където и да било то.

Можете ли да направите сравнение между поколенията ученици, когато сте започнали работа и в следващите випуски? Намалява ли интересът им към материала с годините?

Да. Това си е една утвърдена тенденция. Но проблемът не е само в учениците.

Имахте ли някакъв трик, с който задържахте вниманието на учениците?

Да. Това, че ги обичам. Но това не е трик, това си го има в мен. Това го има в цялото ми излъчване и учениците го усещаха още от първия път.

Чисто хипотетично, ако сега Ви предложат да поемете един випуск, бихте ли се наели?

Няма да се съглася, не. И ще ви кажа защо. Миналата година ми предлагаха работа в гимназията в Горна Оряховица и отказах категорично, даже не се срещнах лично с директорката, разговаряхме само по телефона. Просто тава, което съм го натрупала като хубави емоции, като радост, като удоволствие, като удовлетворение, ще ми бъде тотално развалено и няма да мога да се справя с разочарованието, което ще изпитам.

Има ли някаква случка, която Ви идва на ум веднага, щом чуете „ПМГ“?

Но те са толкова много. С първия ми випуск например си имахме химн на класа, стихове - Георги Константинов, музика – Стефан Нойков, двамата мои ученици, но ние с този клас къде ли не сме ходили. И тогава, когато кажеха „11б“, това означаваше Стефанова. Много мъчно ми беше, когато съм карала един колектив до 10-ти клас и понеже в 11-ти клас не се изучаваше руски език, само специализиран математически руски, даваха класа ми на друг учител. Също така редовно ходехме по олимпиади и печелехме призови места.

За любимците.

Аз не съм имала такива ученици, които да ми бъдат най-любими, по-малко любими, да ги деля на групички или не дай си Боже някого да ощетя. Това никога не е било, никога.

Бихте ли отправили едно послание към учителите и учениците, които сега са в гимназията?

Към учителите:

Да са щастливи, че са в най-хубавата, най-реномираната, най-елитната гимназия, с най-елитните ученици!

Към учениците:

Да се радват, че са възпитаници на тази прекрасна гимназия! Желая им в бъдеще най, най-високи резултати! Никога не напускайте България! Няма място, на което да бъдете по-ценени и по-обичани от България. Обичайте я, не я напускайте и се борете за по-хубава България!