От коя година сте в училище?

Преди да вляза в ПМГ, аз бях в една от първите математически паралелки на Втора гимназия. Наричаха ме млад учител. Млад, млад, вече имах няколко години опит. Там имаше учители, които се чувстваха като крале сред простосмъртни. Имаха самочувствието, че са много повече от другите и когато отидох там, една математичка ми каза, че Втора гимназия е мястото за провал на млади учители. Един бивш преподавател се шегуваше с това, че за три години в училището, не са му позволили да седне на дивана. Натовариха ме с всички математически паралелки. Тогава голяма популярност добиха олимпиадите. Явяването на такова мероприятие беше като празник. Резултатите се отчитаха в общината и след провеждането на всяка една се събирахме в някоя голяма зала и се награждаваха ученици, учители, директори. Математиката беше от особено значение. Освен това можеше да се влезе в университет, без конкурс, само с помощта на олимпиадите. Във втората си година като преподавател имах 2-ма ученици в топ 10 на България по физика. Единият от тях беше шести и дори влезе в националния отбор. Другият, който забележете беше десетокласник, стана 10-ти, отказа се от правото си да влезе директно във ВУЗ и на следващата година стана първи, като постигна максимален брой точки. За съжаление, в последствие при него обстоятелствата се стекоха много нещастно. Завърши физика, работи в БАН, една година, дори го изпратиха в Щатите, но за съжаление, когато станаха промените, него го съкратиха и го изхвърлиха на улицата. А това беше ученик, който решаваше от пръв поглед повечето задачи, за 30 години не съм виждала друг такъв, много кадърно момче. - добавя жена му, Йорданка- дългогодишна учителка по География в СОУ „Емилиян Станев“. След това стана таксиметров шофьор, дълго след това си търси работа и общо взето това е, такива са повратностите на живота.

Де факто на третата година от създаването на Математическа гимназия се присъединих към колектива. Високов една година ме молеше да стана преподавател в гимназията. По едно време влизаха от 8-ми клас, после от 9-ти и общо взето правиха едни реформи, така че това, което сме постигнали, да го направят малко по-лошо (смее се) – с тази цел се правят реформите. Добрите успехи по физика дойдоха след профилирането на специалността.

Кое отличаваше гимназията от останалите?

Нещото, което го няма в момента – духът и желанието за учене. Случваше ми се понякога да замествам в други училища. След това, като се връщах в нашето, си давах сметка, че ако имаше как, трябваше да пиша шестици на всички. Също така имаше и амбиция в тях– надпреварваха се кой да бъде над останалите. Много четяха, много се интересуваха и много знаеха. Обикновеният урок – това е нищо, не можеше да намериш ученик, който да не може да го каже и да го обясни. Например законите на Нютон. Интересно е да се отбележи, че когато отидох да преподавам, децата не бяха чували за задачи – протестираха, оплакваха се. Освен това по това време, един мой познат тъкмо въвеждаше тестовете като форма на оценяване, експериментално, под формата на сборник от тестове по всяка една тема. И така стана, че избра мен за „опитното зайче“. Аз никога не наказвах учениците си с двойка, ако не се бяха справили. Постепенно нещата се уталожиха и се получи така, че учениците започнаха да хитруват, понеже използвах един тест и учениците си казваха „буквите“ от един клас на друг. Съответно аз реших да им покажа, че не бива да преписват, защото не е честно, нали сме приятели…(смее се). Уговорих се с дърводелеца (бай Мишо) да ме извика 5 минути след началото на часа под предлог, че директорът ме вика за нещо. Казах на учениците да не преписват, да не си подсказват – да бъдем честни един с друг, за да не се налага да проваляме контролното и излязох. След като събрах и проверих контролните, на следващия час, влязох в класа и им казах по двойки- кой, от кого е преписал, общо 6 чина. И тогава едно момче стана и ми каза: „Една грешка допуснахте, аз преписах от него, а не той от мен“(смее се). Аз просто установих методите им на преписване, ако преписваха хитро, нищо нямаше да им кажа. В следствие те получиха уверението, че не могат да преписват и не могат да ме мамят.

За колектива.

Моят колега, който беше и в инспектората, водеше статистика и ми каза, че от Търновския окръг, най-много мои ученици има, които са взели участие в олимпиади на национално ниво. Той също работеше здраво и пращаше ученици, но всички търновски представители на национални олимпиади, с малки изключения, бяха от ПМГ. С всички съм бил в добри отношения, но не всички са честни един към друг. Ядрото от математици бяха добри хора и преподаватели. Ролята на учителя е много голяма. Всеки ще каже: „Ти си умно момче, затова си постигнал такива резултати“. Но не е така. Ще ви дам няколко примера. Републиканският ми първенец по Физика идваше от „Славейков“ и за него ми казаха, че е „посредствен ученик“. Поставих му следната задача на края на 10-ти клас: “Когато се печеш лятото, на плажа ли, край реката ли, прочети учебника като художествена литература, без да го учиш задълбочено. И като дойдеш септември месец, с теб ще го изучваме отделно, изпреварващо, така че да може да бъдем готови за 2-3 месеца с целия материал.“ И като дойде наесен ми каза: „Опитах, но не става. Като го чуя от вас, някакси го чувствам на мястото му (разчувства се), а така като го чета, нищо не ми влиза в главата“. Така че, има значение кой ще ти го каже и по какъв начин.

Защо тези добри ученици бяха именно от ПМГ?

Учениците влизаха с конкурс: явяваха се например 180-200 кандидати, а влизаха 64.

За Високов.

Чудесен човек, аз да кажа, директор на място, много обичаше и държеше на учителите си.- споделя г-жа Великова. Той бе виновен за създаването на такава хубава гимназия. За него друго не съществуваше. Ако имаше как да спи в гимназията, там щеше да спи, по цял ден не се прибираше. Най-голямата му заслуга беше, че издири и избра добри математици, например господин Андрей Гушев, който беше великолепен математик, Емил Петров, който чак от Русе го доведе, Иван Иванов, отново великолепен математик, Тодор Величков, който беше еталон за учител – стегнат, точен в отношението му към другите хора. След време, за да му се отблагодарят, от „Просвета“ назначиха един кадър за директор и Високов го сложиха заместник, това, според мен го довърши. Първата година след като ни сляха, на един 24-ти май, получи първия си инфаркт и почина след 2-3 месеца.

За пръв път в Търново, а може би и в България, се заговори за обучаване по програмиране и за компютри. Той събори в училище 2 стаи, които бяха преработени, за да поместят първия компютър. Когато навлизаха компютрите, искаха учителите по всички специалности да ни обучават как да програмираме, за да може да включим новите технологии в учебния процес. Но аз, като практичен селянин, който е пил вино от пръскачката и се е бръснал с мотиката, се сетих, че има една поговорка: „От дърт циганин ковач не става!“ и така реших, че моят „свещен ум“ не бива да се занимава с това и се пенсионирах. Аз съм единственият, който използва правото си (по стария закон) да се пенсионира на 55 години.

За сливането на двете гимназии.

Направиха една, шашма ще го нарека, и сляха Математическа и Втора гимназия. Новият директор по цял ден седеше в кабинета си и си четеше вестника и като влизах при него ми казваше нещо от сорта, че директорът чете много вестници, следователно знае много и затова получава много пари. Тогава за пръв път се сблъсквахме с понятието стрес. Преди това животът ни протичаше по-хубаво, по-естествено, по-първобитно, с повече връзка с природата. Сега е много трудно да живееш хубаво.

За необходимостта човек да е образован и да развива мисловната си дейност.

Каквато и да е нагласата към живота на хората, не мога да приема факта, че има ученици, които завършват висше образование и не са прочели повече от 2-3 книги през живота си, изключвайки учебниците, но книгите дават толкова много… Много красота съм видял и е прекрасно да минава толкова информация през главата ти. Много е интересно следното: например, като бях ученик, прочетох „Война и мир“. Но разликата между първия ми прочит и този след университета, беше огромна. С жена ми си имаме една сентенция - „Физиката се учи, за да не си прост, а географията– да си образован“, затова и се допълваме.

Защо станахте учител?

Учител станах по погрешка. След седми клас отидох да уча в Механотехникума в Горна Оряховица, но се разболях и съответно изтървах цялата година. Чудех се наесен къде да отида и тогава братовчед ми, който завършваше същата година, ми каза: “Ела в нашето училище!“- Педагогическото училище. Завърших с третата или четвъртата най-добра диплома, с пълно отличие, но поради някаква причина, не ме обикнаха комунистите и не ме назначаваха никъде. И така, Септември месец отидох да говоря с някой по-високопоставен член на комунистическата партия, за да питам защо нямам работа. Обясниха ми, след няколко консултации, че длъжноста „учител“ е политическа длъжност, а аз не съм показал добро отношение към народната власт. Кандидатствах с математика и с физика, бях приет и на двете места. Учих една година математика, но на втората аз, заедно с още няколко приятели, се прехвърлихме към физиката. Но те отидоха в прозиводствен профил, докато аз останах в педагогическия. И по този повод станах даскал. За да стане някой човек добър специалист, в която и да е област, университетът не му е достатъчен. След завършването си трябва постоянно да работи върху себе си. И понеже аз не исках да бъда учител, който ще го подритват и ще бъда изхвърлян от гимназиите поради некадърност, аз непрекъснато се усъвършенствах. След време, когато вече бях учител, разбрах, че са искали да ме махнат и са дали задача на Високов да ми намери заместник. А той им казал, че ще ме уволни, ще ми намери кусур, стига да открият някого, поне толкова добър, колкото мен (разчувства се). Жена му допълва - След това вече го оставиха на мира и започнаха успехите на Математическа гимназия. И до ден днешен има ученици от национални олимпиади, с които все още поддържаме контакт и идват да му изкажат благодарност и уважение. Тогава вече бяха профилирани паралелките и имах много деца, които продължаваха с физика. Аз им я препоръчвах, давайки им следния пример: ако извадя едно копче от джоба си, дам го на един математик и го накарам да говори за него, той ще ми каже каква му е формата, ще намери обиколка, обем и т.н., докато един физик може да говори за това копче с часове. Като започне с това какъв е материалът, топлопроводимост, електрични свойства, минавайки през нивото на елементарните частици – може да говори за какво ли не- познава в дълбочина абсолючно всичко. И затова аз казвам, че който учи и чете физика, той не е прост човек. Преди физиката се преподаваше все едно е „Под игото“, като разказвателен предмет, нищо задълбочено. Освен това, тогава беше ерата на космическата надпревара и имаше цялостно голям ентусиазъм. Също така имам и любов към Математиката. И сега ми е приятно да решавам задачи и най-вече такива, които не мога веднага да реша- не мога да се отърва от нея, все мисля за тази задача. Мен са ме учили най-добрите математици в България, много от тях ги има в учебниците. Но за да бъде един човек учител, природата трябва да му е дала качества, трябва да бъде надарен, трябва да си търпелив, последователен.

Какъв е бил подходът Ви към учениците?

Трябва моите ученици да питате. Колегите ми това ми признаваха, че съм добър лектор. Един учител не трябва просто да казва как се решава определена задача, а да създаде метод на решаване на всички задачи: по физика имах разработен алгоритъм за всеки един от разделите. Освен това, каквито педагогически познания имам, ги имам от Педагогическото училище. В университета нищо, свързано с преподаването, не съм научил.

Бихте ли отправили послание?

Не преставайте да четете книги – толкова красота има в класиките, особено в българските. Въпреки че е писано за други времена, начинът на писане е такъв, че с малко думи се казват много хубави и верни неща.