От коя година преподавате в гимназията?

От 1983 година. Тогава бях методист- половината от седмицата имах часове в училище, а през останалото време инспектирах учителите по география в окръга. След това няколко години бях инспектор по география в „Просвета“, а по-късно се върнах за постоянно в училище. И тогава лично аз се заех да направим тази географска паралелка. Срещнах много голяма съпротива, защото гимназията е природо-математическа и повече внимание се обръща на математика, физика, химия, биология, а ние сме някъде по средата - природна география и икономическа география. Въпреки това се амбицирах! Направих плана, учебните програми, Министерството ги одобри и започнахме работа. Началото беше много трудно. Предполагам и сега е така, поради липсата на нагледни материали. Поне в момента разполагате със съвременни средства, които предоставят неизчерпаема информация, защото все пак географията е една много интересна наука. Тя дава много обща култура, защото изучава и природата, изучава и икономиката, изучава и свързващото звено между тях - населението, демографският фактор. И така - след този първи випуск последва следващ и следващ, все по-добри. Последният ми випуск завърши 2004 г., вече се бях пенсионирала, когато те завършваха, но въпреки това им преподавах, защото вече бях започнала тяхното обучение.

Щом и до ден днешен географската паралелка си е емблематична за гимназията, Вие сте успели да си свършите работата, при това доста добре. Положили сте стабилни основи и сте един вид основател на гимназията, защото поставяте началото на една паралелка, която е актуална и днес.

Да, мисля , че съм поставила добра основа. Аз бях 10 години във Военното училище и в последствие, поради лични причини, напуснах, защото моят съпруг беше треньор по футбол и в един период решиха, че няма да го пуснат в чужбина, заради длъжността, която заемах. Но също така имаше и други причини. Много трудно се работи при военните. Даваха ми да преподавам неща, до които никога не съм имала досег. Например външна политика и политикономия, а е много лошо човек да се занимава с това, което не му е работа.

Смятате ли, че учителството е един вид Ваше призвание?

Смятам, да! Ние сме семейство учители. Баща ми е бил учител, преди да стане офицер, съпругът ми е учител, единият ми син е учител. Другият ми син завърши тук и си спомням, че класовете бяха такива, при които, например, „А“ паралелка винаги е най-добрата. С най-висок успех влизаха в нея. Тогава той беше в такава паралелка. Просто нямаше на кого да пишеш петица, а пък и да ти е неудобно от колегите, когато видиш всички графи запълнени с отлични оценки по всички предмети. И най-хубавото е, че всички ученици се реализираха впоследствие.

Бихте ли казали, че още като дете сте мечтали или сте си представяли да бъдете учител?

Аз първо си представях, че съм географ. Бях приета и „Физика“, и „География“, но аз от мъничка съм свързана с планината, защото съм от Банско. Още на две годинки майка ми ме е завела с туристически дрехи в Пирин. От тогава е любовта ми към планините и по-специално към Пирин. И така постепенно, покрай географията, се разви тази идея да бъда учител. Даже, знаете ли, нашият учебник по география в 7-ми клас навремето беше много тънък и малък формат. Само с този учебник, без някаква допълнителна литература, изкарах пълно шест в Софийския университет по география. Това ми беше хоби и след това професия. Няма местенце в България, където да не съм стъпвала, включително и на Беласица, на връх Радомир.

Това е много хубаво, защото все пак Вие преподавате на учениците какво всъщност представлява България и когато сте били там е много по-лесно да предадете информацията за обекта, при това с нотка на лично впечатление.

Първата си паралелка заведох в Пирин и те го харесаха толкова много, че пожелаха да се върнат отново там, вместо да отидем до Родопите. Успях да ги заведа и в Рила, но випуските след тях не можех вече да ги развеждам сред планините, защото имах някои здравословни проблеми. А Пирин е едно уникално място, особено високите върхове лятно време- като че ли със сняг са покрити, защото това е мрамор. И когато има слънце, той свети така- като сняг. Хубава е нашата наука. Дано добър прием да има.

Успявахте ли винаги да задържите вниманието на учениците към предмета?

Е, това е абсурд! Винаги… Но съм се старала. Но е факт, че така добре завършиха и добре се реализираха. Нямате представа колко е хубаво сега, като се срещнем, и те ми говорят как са осъзнали след това, че всичко, което съм правила, е било за тяхно добро.

Виждате ли се редовно?

Виждаме се, да!

Значи Вие сте успели да уставите някаква следа в тяхното съзнание.

Да. Може би, защото не съм била всичките години в училище. Повечето - да, но тези 10 години във Военното училище и тези 2 години като инспектор бях малко откъсната. Въпреки че като инспектор влизаш пак в час, но не общуваш ти с учениците. Мисля, че се справях. Това сега си личи от реакцията на учениците, как ме възприемат.

Можете ли да направите съпоставка от Ваша гледна точка на поколенията от периода, когато Вие сте били активен учител и днешното поколение?

Аз сега не зная. Не мога да направя такава съпоставка. Такава съпоставка може да я направи някой учител, който и сега преподава. В крайна сметка децата винаги са си деца, винаги зависи много от учителя, от самия колектив как ще се сплоти. Не правя кой знае каква разлика, но малко в годините на демокрация нещата се възприемат по друг начин. По-рано имаше строга дисциплина, но тя беше пък до крайност. Сега е по-демократично. Може да изказвате вашето мнение. Съвсем друго е. За младите учители е най-добре сега.

Какво може да кажете за колектива, с който сте работили в гимназията? Какви са били отношенията ви? Имали ли сте някаква цел?

Може би бяхме едно от училищата, което имаше добър колектив. Тук имаше много интелигентни учители. Вие ще се срещнете с някои от тях. Маестро Иван Данчев, Иванка Декова, непременно трябва да се срещнете с нея. Тя е от основаването. След това Емил, много са! Ще видите, че всички бяха много интелигентни. Примерно моят син казваше за г-жа Декова: „При нея няма начин да влезеш неподготвен. Тя такъв респект всява, така те предразполага, че ти просто си длъжен да знаеш много и да четеш много.“. Хубав колектив беше! Винаги има някакви неща между колегите. Все пак е много изнервяща работа. Някой път някой може да не си овладее нервите, но това е естествено.

Какво е Вашето мнение, че това е тип професия, която Ви поддържа млада или от другата страна - тя Ви изтощава много по-бързо?

Според вас аз на колко години съм?

Ами, не знам. Не мога да кажа.

74.

Със сигурност нямаше да се досетя. Да кажем, че Вашата визия е отговорът.

Първо това е много индивидуално. Второ е свързано с движението, живота в природата. Аз примерно сега съм си на село. От тук, отивам там и съм цял ден сама - спокойствие, тишина. Компенсирам това, което нямах в училище. Тази динамика, която беше тук. Но аз поначало съм динамичен човек и това не ми е пречело тук в училище.

Динамиката в работата е доста характерна за тези среди.

Да. Аз например никога като учител не съм сядала на катедрата. Винаги съм била права. Това е въпрос на темперамента, на общуването с учениците, ако искате- и на контрола. Някой сложил книжка да чете, друг прави нещо друго. Особено в 11-ти клас, където вече всеки е определил накъде ще върви и се занимава с това.

За любимите ученици.

Винаги има някои ученици, които така ги възприемаш по-добре. Имах следният случай. Двама ученици бяха крали от една лека кола и на учителския съвет искаха да ги изключат. Толкова усилия ми костваше да ги задържа и в крайна сметка, благодарение на моя авторитет, при гласуването на съвета решиха да останат. Нямате представа какви деца станаха! Единият завърши в Свищов. Сега живее в Чехия с две хубави деца. Всеки ден поддържаме връзка чрез социалните мрежи. Другият е тук, има фирма. Планинар е. Много от тях са планинари. Има едно момиче, което пък завърши курс по алпинизъм и обикаля планините по целия свят. Пращат ми снимки. Скоро получих една от Мазалат. Успяла съм в някои от тях да вдъхна любов към природата. Но имам и много ученици на високи позиции в някои банки например.

Кое Ви мотивира да се усъвършенствате, да поддържате нивото, което един учител трябва да има през годините?

Да мога по-добре да се справям с работата. Получих всичките степени в професионалната реализация. Бях главен учител, имах първи клас квалификация, защото имах много публикации. Даже, във Военното училище, написах цял учебник по политическа и военна география. Имам награда „Неофит Рилски“, различни грамоти, бях на прием при тогавашния президент, Петър Стоянов, в Бояна. Уважаваха ме. Дори и в онези годни, когато бях инспектор в отдела „Просвета“, шефът взе няколко души от нас, но нито един не беше партиен член, което беше учудващо. Той казваше: „На мен ми трябват специалисти по предметите“. Наистина много рядко явление за онова време.

Кое Ви мотивира да оставите личните си амбиции към самата сфера? Да жертвате тези амбиции, за да може да предадете знания си на учениците.

Тук има някои лични моменти, които не мога да споделя. Можех, имах възможност да се развивам повече, но някои неща ме спряха.

Предполагам не съжалявате.

Няма значение. В учителството достигнах до най-високата степен, а вече в науката- не можах.

Споменахте, че сте издали учебник. Как се решава един учител да направи учебник?

Тогава не бях учител, а старши асистент във Военното училище. Но принципно се определя колектив - бяха двама преподаватели от академията и поканиха и мен, защото само тук се изучаваше този предмет. Разпределихме си кой, какво ще пише.

Какво е било отношението на Вашия колектив към новите кадри, които постъпват да работят начело с всички вас?

Различно. Зависи и от младите кадри как ще се представят, но винаги сме се старали да им помогнем с каквото можем. Моят колега по география, Кирилов, постоянно влизаше в моите часове. Така възприе маниерът ми на преподаване. Дори стана и базов учител в университета. Тъй че си зависи и от младия човек. Дали иска да се развива и съответно да полага грижи за това.

Имало ли е някакво снизходително отношение от по-старшите учители към младите?

Не съм забелязала. Аз съм възприемала всички еднакво. Винаги съм предпочитала младите хора, защото човек се чувства и по-млад, когато общува с млади хора.

Имате ли някакъв уникален спомен от цялостното Ви преживяване в училище? Свързано с ученик или пък с учител, случка, нещо, което винаги ще помните?

Да, имам такъв случай. На един ученик, който в час се държеше много зле. Не се интересуваше от нищо, рушеше дисциплината. Не можах да намеря начин да го укротя! И сега го гледам на една много висока позиция.

А смятате ли, че до една степен нашата гимназия и преди, и сега дава по-добра среда на учениците, за да могат те на по-късен етап да се развият?

Тя е най-добра! Тук може малко да се поспори дали по-рано е била по-добра, или сега. След промените някак повече деца имат интерес да изучават езици. Не, че са по-добри Езикова гимназия. В никакъв случай не искам това да кажа, но вече и там влизат добри ученици.

Хубаво е да има конкуренция, за да може институцията да се стреми напред.

Да, това са двете най-добри училища в града, но нашата гимназия е водеща!

Смятате ли, че ако сте били преподавател в друго училище, учителското Ви изживяване е щяло да бъде различно?

Аз съм била в други училища. Била съм в Езикова гимназия и съвсем малко в Икономическия техникум.

Бихте ли ги съпоставили? Все пак тематиката ни е конкретно за нашето училище. Кажете какви са Вашите впечатления спрямо другите работни места?

Разбира се, че тук интересът към предмета е бил много по-голям! Просто влизат по-интелигентни деца с по-широка обща култура, а и защото предметът е такъв, че предоставя такава обща култура. Вие учите география и виждате колко проблеми има в изучаването. Смятам, че тук се работи най-добре! Даже учудващо е, че когато се търсеха базови учители, колегите все посочваха математическите паралелки, защото с тях се работи най-добре. Най-добре! А с нашите географски паралелки, защото влизаха малко по-слаби ученици, трябваше много усилия да се полагат, пък и часовете бяха много и успявахме да се справим.

Бихте ли отправили някакво послание към всички ученици и учители, които в момента са в Математическа гимназия?

Пожелавам им да бъдат все така амбициозни, все така задълбочени. Да се интересуват от проблемите на страната, на света. Да бъдат информирани. Сега има толкова начини. Учителите също да отговарят на тези условията, които учениците им поставят. Да са живи и здрави всички. Да продължат да бъдат първи, не само на местно равнище, но и на национално!

Кое е най-важното нещо, което сте научили от опита си, като цяло от професията?

Най-важното нещо е, че човек трябва да бъде търпелив, да има поставена цел. Да направи всичко възможно, за да я постигне, пък и невъзможното!