От седми клас, когато бях приета в Природо-математическата гимназия, до предпоследната година преди завършването ми (и последна година, в която Андрей Гушев работеше в гимназията), бях част от отборите по математика и математическа и компютърна лингвистика с ръководител Андрей Гушев.

В края на шести клас се класирах на първо място на Окръжната олимпиада по математика и когато в седми клас бях приета в гимназията и станах част от отбора по математика на Андрей Гушев, това ми се струваше като напълно заслужено. Докато не дойде първото състезание по математика. То беше огромен провал - и за мен, и за отбора като цяло. Това състезание се е врязало най-силно в съзнанието ми. Пътувахме с влак, стигнахме до града дестинация, който беше затрупан от сняг, газихме из преспи, докато намерим общежитието, където бяхме настанени. Всичките ми спомени са за изключителен студ. Отопление в стаята нямаше. Посред нощ вече бяхме навлекли всички дрехи, които носехме със себе си, включително якетата, и се опитвахме да се стоплим и да заспим. На другата сутрин беше състезанието, от което единствено помня, че треперех от студ през цялото време и с мъка се опитвах да се фокусирам върху задачите. Резултатите на отбора бяха повече от плачевни. И когато се върнахме, изводите бяха безпощадни- „В този отбор не се почива на стари лаври (при което Андрей Гушев гледа право в мен), който иска да бъде в отбора, трябва да го заслужи!“ От всички нас, които бяхме на това злополучно първо състезание, само един, с най-високия резултат в отбора, получи привилегията да остане в отбора, останалите трима отидохме на резервната скамейка, докато не покажем по-добра подготовка. И напълно заслужено.

И така до пролетта, когато малко преди пролетните състезания един ден Андрей Гушев влетя в стаята, хвърли по два сборника задачи по математическа и компютърна лингвистика и каза да започваме подготовката, че няма много време. До този момент хранех надежда, че отново ще бъда част от отбора по математика, но всички надежди бяха попарени с математическата лингвистика. Първото ми участие в състезание по математическа лингвистика беше като част от junior отбора. На състезанието се представяхме с два отбора - senior отбор на завършващите същата година (в който участваше и Веско Гушев) и junior отбор от седмокласниците. Това първо за мен състезание дойде с изненадващото четвърто място, както и с окончателното прощаване с отбора по математика. Е, все пак успях да ядосам ръководителя на отбора с това, че сме пропуснали да подадем контестация за резултатите и възможност четвъртото място да стане трето.

Въпреки че така и не спрях да тъгувам по отбора по математика, участието ми в отбора по математическа и компютърна лингвистика донесе освен това първоначално четвърто място, още трето, първо, както и специалната награда за оригинално решение. И без всякакво съмнение, Андрей Гушев успя да прецени много по-точно от мен възможностите ми и къде могат да бъдат насочени най-успешно, за което съм безкрайно благодарна!

Подготовката и участията в отборите по математика и математическа лингвистика, както и „лекциите“, които имахме с лектори от Математическия факултет на Софийски университет, са най-впечатляващите моменти от цялото ми обучение в гимназията - всички те са заслуга на Андрей Гушев.

Истински щастливци сме всички, които имахме възможността да участваме в математическите лекции. Получихме възможност да излезем извън коловоза на стандартното обучение, да разширим хоризонтите си, да търсим и най-вече - да се научим да мислим аналитично и критично!