Как решихте да станете учител?

Просто сбъднах своята детска мечта. И вече 30 години съм и вярна. А причините за нея са две. На първо място е влиянието на баща ми, който беше военен. Водеше и учебни занятия с войниците. Беше ми много интересно как след работа си подготвяше разработките за следващия ден, как търсеше из книги, вестници и списания интересни материали, които да представи на другия ден. Тогава нямаше Интернет и никак не му беше лесно- ходеше по библиотеки, превеждаше от руски, но беше категоричен, че за да има пълноценен учебен процес, не са достатъчни само сухите научни факти. “Информацията се разбира и запомня не само чрез сухите факти,а и чрез емоциите, които е предизвикала.“ -казваше той... Майка ми много обичаше хубавите книги, картини, театрални постановки. Настояваше всяка събота да ходим на представления в Старозагорската опера. Още имам незабравими спомени и често сравнявам старите постановки с новите им вариации. Честно казано, много ми липсват тези културни съботни развлечения… Липсват ми и моите родители, които съпреживяваха „прохождането“ ми в учителската професия… Но да се върнем към резултата от семейната ми среда- учител по български език и литература, създател и основател на Литературен клуб „Ерато“.

Как си спомняте своя първи ден като учител в ПМГ „Васил Друмев“?

Никога няма да забравя първия си учебен ден като учител в ПМГ “Васил Друмев“. Прекрачвах прага на училището, което преди 12 години бях завършила като ученичка. От 1977 година до 1983 година (от шести до единадесети клас) учих в ОСПУ „Васил Друмев“. Това е времето преди сливането на двете гимназии. И смея да твърдя, че ние, възпитаниците на Образцовото средно политехническо училище (в града само ние бяхме „Образцово“, другите бяха „Единно“), получавахме доста сериозна подготовка по всички общообразователни дисциплини. Участвахме и се представяхме достойно на областните олимпиади редом с нашите връстници от МГ- някои от които наши бивши съученици, с които бяхме от пети до седми клас. Но нямахме профили и от нас се изискваше отлично представяне по всички дисциплини, а това невинаги беше възможно. Така че сливането с Математическа гимназия се оказа полезно и за нас. Сложи край на тежестта ученикът да бъде всестранно развита личност и да участва във всички олимпиади. В Летописната книга на училището до 1983 се споменава името ми като изявена ученичка с участие и награди от областни олимпиади по български език и литература, а от 1993 година името ми стои зад участието и отличното представяне на моите ученици на олимпиади и състезания. От 2000 година в Летописната книга влезе и името на дъщеря ми Венцислава Станчева от випуск 2005 година, чиито достойни представяния на национални и международни математически състезания са отличени с грамоти, придобити студентски права още в края на девети клас и естествено с Грамота за отличен успех и издигане престижа на гимназията в края на XII клас. Една приемственост, с която много се гордея! Но да се върнем към трудния за мен преход от ученик в учител. Притеснявах се как ще се справя. Бях отлична ученичка, носител на Сребърна значка и се чувствах длъжна да бъда такава и като учител. Трудно ми беше да застана до част от бившите си преподаватели като техен колега. Знаех, че очакванията им към мен са големи и трябваше да ги оправдая. Във всяка подкрепа от бившата ми класна ръководителка-госпожа Харитонова, освен желанието да ми помогне, разчитах и скрития укор, че нещо не съм изпипала, че очаква повече от мен. И това ме амбицираше много- не само да чета научни разработки, но и да търся най-подходящите методи на работа. Не е лесно да намериш пътя, по който да привлечеш интереса на ученици с природоматематическа насоченост към интерпретацията на задължителните литературни произведения, които невинаги са от най-харесваните. Имаше победи, разочарования, радости и скрити сълзи, упреци и благодарности

Какъв беше преподавателският екип тогава? Можете ли да го сравните с настоящия?

Преподавателският екип се състоеше от достолепни, утвърдени специалисти, доказали себе си като доайени в дисциплините, които преподават. Първопроходниците, ако мога така да ги нарека, в летописа на Математическа гимназия- Иван Иванов, Ангел Цветанов, Димитър Бакалов, Андрей Гушев, Тодор Величков, Иванка Харитонова, Неделя Тонова, Иванка Декова, Светлозара Ангелова, Марияна Дацова… Хора, излъчващи сигурност, категоричност в позициите си. Вечно забързани, вечно коментиращи нещо случило се в часовете. Загрижени за предмета си, за учениците си, за гимназията. Взискателни и същевременно коректни както към своите ученици, така и към нас, новоназначените учители. С всяка своя дума, с всеки свой жест излъчваха респект към себе си, към предмета, който преподават, към училището, което бяха създали и на което отдадоха своя висок професионализъм. През 1993-1994 година бях част от една млада вълна учители, които тогавашният директор- Петър Джуров, трябваше да назначи поради пенсионирането на част от преподавателите. Заедно с мен в ПМГ влязоха и Йорданка Попова, Генка Минчева, Борислав Марковски, Кина Котларска. След стриктния подбор по документи и сериозното събеседване преди назначаването ни, цяла учебна година доказвахме професионализма си при внезапни посещения на часове, при изпълнението на задачи извън пряката преподавателска дейност, при подготовката и реализацията на всеки учебен час. Нещо, което всички приемахме като задължително за реализацията си в ПМГ. Благодарение на своите амбиции, труд и борбеност, благодарение на вече утвърдилите се тогава млади преподаватели- Цеца Байчева, Росица Петрова, Кинка Кирилова, Малинка Коцева, които повярваха в мен и ме подкрепиха и като колеги, и като хора, успях да извоювам правото си да бъда част от колектива. И ето аз, Борислав Марковски и Генка Минчева, (Йорданка Попова вече е пенсионер) близо 30 години вече сме част от Летописа на ПМГ „Васил Друмев“ и се стараем всекидневно да изграждаме облика на гимназията като най-елитно учебно заведение. Амбициите ни и трудът ни са си същите, просто ролите се смениха и сега ние сме възрастните в колектива. А той пак се поднови както през далечната 1995 година и пак преминава през всички етапи на сформиране. Но ние вече изискваме и се стараем да помагаме на младите. Иначе учениците са си същите. Колкото и да са различни като личности, има нещо, което е общо за всички випуски- високите очаква­ния към нас, учителите в ПМГ. Очаквания за знания, за под­кре­па, за разбиране- за висок професионализъм и още по-висока етика!

Какви са основните Ви цели като учител по български език и литература?

Двадесет и седем години приемам отговорността и предизвикателството да преподавам български език и литература в ПМГ“Васил Друмев“. Всеки час търся най-подходящия начин да привлека вниманието на бъдещите математици, химици, биолози, компютърни специалисти към интерпретацията на конкретното художествено произведение, представящо уникалното присъствие на всеки творец в световното културно развитие. Пътят към отличното представяне на випуските на ДЗИ и на ученици с природоматематическа насоченост в Националните олимпиади по български език и литература е едно динамично ежедневие, в основата на което е мотивацията на учениците да бъдат активни партньори в процеса на обучението. Партньори, които с логичното си мислене и сериозната си подготовка превръщат всеки час в един интересен диалог между произведение- ученик- учител. И се оказва, че математиците доста интересно умеят да „събеседват“ с авторите! Всичко това ме мотивира в часовете по български език и литература да търся искрата и на творческото вдъхновение, да стимулирам нейното разгаряне, за да запаля във всеки млад човек потребността естетически да осмисли своето място в заобикалящия го динамичен свят! Гордея се, че повече от двадесет и пет години създаденият от мен Литературен клуб „Ерато“ защитава достойното присъствие на гимназията в културното пространство на Велико Търново и страната. Със своите изяви в литературни конкурси и състезания, с издадените сборници учениците показват прецизния си художествен усет, с който създават интересни авторски текстове, пълни с искреност, любов и мечти.

Как бихте се описали като учител накратко?

Много ми е трудно. Може би през погледа на учениците изглеждам строга и взискателна, защото изисквам сериозна и постоянна подготовка. Стремя се да давам максимума от себе си- да бъда и научно, и методически най-подготвена, но очаквам и максимум знания и от тях. А някои ученици често очакват компромиси и високи оценки. Разбирам ги, но ДЗИ изискват и от тях, и от мен сериозна подготовка. Опитвам се да съм принципна и обективна в оценяването. Да проявявам разбиране, да помагам дори в извънкласната подготовка. Всъщност убедена съм, че съм. Но знаете, че доста често според учениците за ниската оценка е виновен не ученикът, а учителят. И започват претенции, коментари… Но за мен по-важно е, че каквито и незаслужени упреци да са отправяли към мен учениците при получаване на някоя ниска оценка, в края на обучението си те са доволни от постигнатите резултати от матурата и се разделяме като приятели- с усмивки,с цветя и пожелания за нови срещи. Когато и учителят, и ученикът са доволни от резултатите на ДЗИ- това означава, че обучението по български език и литература максимално е постигнало заложените в Учебната програма образователни изисквания. А когато се срещнем след години съвсем неофициално и се окаже, че имаме доста хубави спомени за отминалото време -това е признание, че и като хора сме намерили път един към друг. Може би поздравът и усмивката от бившите ученици при случайна среща са най-голямото удовлетворение за добре свършената работа! А ето и кратка справка за постигнатите успехи на Държавните зрелостни изпити: Випуск 2010- Много добър 5,43, първо място във Великотърновска област, 23 място в страната; Випуск 2015- Много добър 5,20, второ място във Великотърновска област; Випуск 2020- Много добър 5,22, второ място във Великотърновска област; Випуск 2021- Много добър 5,03, второ място във Великотърновска област. Участия и отлично представяне в Национални олимпиади на мои ученици: Симона Пейчева-2000 г.; Мирена Тодорова- 2005 г.; Ивона Пенчовска, Искра Мъглова- 2010 г.; Петя Стойкова, Стефани Николова- 2015г.; Злата Кула- 2019г. Благодаря на моите ученици! Техните успехи са и моите успехи! Нашите успехи! Най-голямо признание за което е Почетното отличие „Неофит Рилски“,с което съм удостоена от МОН през 2013 година.

Каква е тайната на успеха?

Да намериш тайната на успеха да бъдеш добър учител в ПМГ “Васил Друмев“, означава преди, а и по времето на всеки учебен час да успееш да решиш следната задача: Дадено: Ученици с природоматематическа насоченост, с интерес към математика, биология, компютърни технологии. Умни, четящи, но невинаги харесващи предвидените за изучаване литературни произведения. /Да не забравяме и заявената от някои позиция, че „са дошли да учат математика, а не литература“ и че „на математика не му върви литературата“/. Да се намери: най-пълната информация за дадения автор, за присъствието му в българския и световния литературен процес; най-интересният и пълноценен начин за доближаване до „скучния“ текст до съзнанието на учениците, за създаване на интерес към предстоящата проблемен анализ; най-подходящата структура за интерпретация на конкретния художествен текст; методически най-издържаната организация на часа, която ще превърне учениците в активни партньори в процеса на обучение. Няма готови формули! Решението зависи не само от професионализма, но и от борбеността и категоричното преследване на поставените цели! Успех!

Какво е за Вас ПМГ “Васил Друмев“ с няколко думи?

Моето място! Мястото, където се чувствам най-спокойна, най-сигурна и най-удовлетворена от своя труд. Казват, че всеки камък си тежи на своето място, защото там е полезен, там служи на другите. Там е неговото предназначение в живота. Това за мен е призванието ми да давам знания, да разбирам, да подкрепям младите хора в избора на бъдещата реализация! Да бъда учител в ПМГ“Васил Друмев“.

Вашето послание към учениците?

Да бъдат борбени и успешни! Да носят в себе си своята гимназия, нашата гимназия като най-успешното място за старт в живота! И в професионално и в личностно отношение!