Приеха ме в VIIIБ клас в Математическа гимназия! Това беше едно ново начало, още от първите дни желанието за познание и изява беше на много по-високо ниво от това в основното училище. Класна ни беше г-жа Венета Константинова- учител по история, но основните учители за нас бяха г-н Руси Анчев - по математика и г-жа Иванка Декова - по български език и литература. Други много интересни и запомнящи се учители бяха г-жа Пушкарова - по биология, г-жа Стефанова -по руски, г-жа Байчева и г-жа Кирилова -по информатика.

Уважението към учителя беше на много високо ниво, спомням си, когато г-жа Декова задаваше въпроси, никой не смееше да мръдне на чина си. За подготовка на класна работа ни даваше около 6 теми и почти всеки се подготвяше много сериозно по тях.

Ще разкажа повече за подготовката ни по математика. Освен стандартните часове, имаше допълнителна и избираема математика, както и два пъти седмично кръжок по математика. Нивото на задачите беше много високо. Състезанията бяха в няколко кръга- училищен, общински, окръжен и национален. Последните два бяха в два дни. Отделно имаше и отборни състезания- есен и пролет. Едните бяха в Русе или Варна, другите - в Казанлък или Ямбол. Задачите бяха на ниво Национален кръг. Да попаднеш в отбора по математика, беше голяма чест. В зависимост от състезанието и класа, отборите бяха 3, 4 или 5 човека. Първоначално в VIII клас в отбора бяха Величко Тодоров, Тихомир Даскалов, Илия Илиев и Иван Лалов. В IX клас Иван отпадна и по-късно се пренасочи към физика, а аз заех неговото място. Руси Анчев правеше външните състезания достъпни за по-голям кръг от хора. С времето в отбора се състезаваха още Димитър Ванев, Станислав Пишманов, Цветан Григоров. От десети клас нататък, като правехме контролно, казваше: “Вадете по един лист, отборът по математика на задните чинове, на тях ще дам други задачи”. Тази амалгама от желание, труд, конкуренция и интелектуални предизвикателства даваше своите плодове. Редовно на отборни състезания бяхме в шестицата в България. Първите места бяха резервирани за СМГ, Русе и Пловдив. Лично моето най-добро представяне беше на пролетно или есенно състезание X клас в Русе, където с чисто 2 решени задачи получих 12 точки, а целият отбор беше с 25 и зае 6 място. Индивидуално бях в първите 10-15.

Много силно се представихме и на едно Международно състезание, което се организира в НПМГ- там условието беше, че целият отбор решава колективно задачите. Станахме трети след отбора на Киев и ако не греша, Русе или Пловдив.

Друг интересен аспект бяха и зараждащите се състезания по информатика. Преди да разкажа за тях, трябва да отбележа, че в 1985 г. г-н Високов беше оборудвал ПМГ с три зали с по 25 компютъра, във всяка зала имаше 4 големи монитора (телевизора) и учителят можеше да покаже своя монитор или този на ученик на всички телевизори. Доста често в престоя си в Холандия съм разказвал за това и колегите ми не вярваха на какво високо ниво сме били през 1985.

Състезанията по информатика бяха в 2 кръга и отделно отборно за всички класове. Когато в X клас г-жа Кирилова ме взе в отбора, аз бях учуден, защото единадесетокласниците имаха повече опит от мен. Тя ми каза, че ме взема, за да се подготвя за догодина. Тогава не се представих добре, но задачата още я помня и бях близо до решението. И в XI клас се класирах за Националната олимпиада и там разделих 12-13 място, което ми даде автоматично оценка Отличен 6 вместо кандидатстудентски изпит по математика.

Подготовката, която имахме в ПМГ, ни осигури една увереност за висшето образование, което почти всички от моите съученици завършиха успешно.