Преди осми клас не си се представях като състезател по математика. Обичах да рисувам и мечтаех да уча рисуване. Училищната математика ми се отдаваше лесно, но нямах някакви призови класирания в града, още по-малко в страната. Андрей Гушев успя да убеди баща ми, че мястото ми е в ПМГ В. Друмев, а той да убеди мен, че мечтите ми за кариера като художник трябва да бъдат забравени.

Стартирах седми клас в ПМГ без самочувствието на състезател, това не бе за мен, беше за другите. След отлична оценка на входния изпит за ПМГ Андрей Гушев ми предложи да се включа в контролно за състезание и оттам започна любовта ми към математиката и спортния хъс, двете неща които до голяма степен оформиха целия ми бъдещ живот. Като започна от там, че в отбора срещнах бъдещия ми съпруг- Иво, мина през много приятелства с други състезатели, запазени и до днес, мина през аналитичното мислене, което успях да изградя, и стигна до свръх-концентрацията за кратко време, която способност после много пъти ми е помагала в кариерата ми. ПМГ В. Друмев, макар и далеч от София и само с 3 математически паралелки, бе доста „ухажвана“ от плеяда известни имена на лектори. Ще изброя само Сава Гроздев, Иван Тонов,Олег Мушкаров, Пламен Кошлуков, Пламен Сидеров, Йордан Табов. Така популярните днес математически лагери се случваха и в ранните 90-години. При това лагери с лектори не само от СМБ, а и международни. Естествено вечерно време бе времето за игра на карти, тенис на маса, много вицове, номера, като на всеки нормален лагер. Руската школа бе много добра, идваха лектори от Русия, решавахме задачи и от руски сборници – комбинаторика, теория на числата, геометрия...

Ние не се подготвяхме за състезания, ние се учихме да мислим. Учихме се, че едно състезание не е 4-часов спринт на късо разстояние, а е дълъг път. Че не е толкова важно какви методи ще научим и дали ще ги приложим веднага на следващото състезание. Андрей Гушев, който тогава водеше школата по математика, а после и Величков, ни водеха по дълъг път, по който откривахме красотата на математиката и вярата в собствените си сили. Показваха ни как важен е процесът на търсене и откриване на решение, усещането, че решението е по силите ти, че математиката ти се подчинява, а ти я контролираш. Ще запомня състезанията с адреналина докато чакаш задачите и в първите мигове, когато четеш условията, после потапянето в тях и пълната загуба на представа за времето, спокойствието, че ще се справиш, че имаш сили.

Състезанията ми дадоха много. Не само очевидните ползи, че да си състезател е престижно, на състезателите се гледаше с добро око и от учители и от ученици, преди състезания ни освобождаваха от часове, за да се подготвяме, ходихме на лагери, отделно пътуването до точки в цяла България – София, Варна, Ямбол, Казанлък, Шумен... Но реално състезанията ме оформиха като човекът, който съм сега. Борбеност и хъс за победа, логично мислене и анализ, концентрация и умение за работа под стрес, все качества, които са добре дошли във всяко CV, аз ги изградих в математическите състезания и подготовката за тях.