Там

Posted on 26/03/2012 by admin

Там, под синя пелерина

обсипана с безброи звезди

Танцува „ТЯ”,в бялата градина

Облечена с разноцветни светлини!

Дрехата и-смарагдово зелена

окичена с перлени снежинки

движеше се под лампата-смутено

усмихваше се и пръскаше искри!

Разперваше „ТЯ” клонките си нежни

обляни в сребърни цветя,

приветстваше надежди окрилени

Познахте ли коя е „ТЯ”?!

Прочетете цялата статия

Празникът на усмивките

Posted on 26/03/2012 by admin

Отново идва времето, в което всеки забравя лошото,мъката изчезва от сърцата ни,злото се скрива в своята дупка,за да даде път на добротата,която върви по целия свят и дарява щастие.Това е времето,в което човек отваря сърцето си за другите.Времето,в което най-съкровените ни копнежи и мечти се сбъдват!….Отново ще е Коледа! Празникът на уюта,добротата и семейството!

Коледа се откроява ,свети със спомен,за разлика от делника.Традициите,характерни за празника,светлите витрини,настроението и атмосферата,която се носи ,радва човека.Радва го,защото го откъсва от ежедневието ,кара го да се отпусне.А в днешния напрегнат живот това е нужно. Но защо точно Коледа е смятана за най-светлия празник?Защо по това време на годината има толкова любов и разбирателство? Може би..и самата атмосфера ни отвежда в света на приказките.Всички тези улички-светещи в различни цветове,снегът-сипещ се като мека коприна,галеща изпръхналите от студа лица,коледните елхи-отрупани с подаръци,приветстващи чистия и светъл дух на всички деца…! Да определно,Коледа е най-въздействащият празник! И ако е така,то-да…по Коледа стават чудеса!

Но нека да не забравяме едно от най-важните лица,което както в коледните приказки и песни,така и в съзнанията на всички деца присъства ,а именно Дядо Коледа!Белобрадият,добродушен дядо,който изпълнява нашите желания!Но едва ли има човек,който понякога да не си е задавал въпроса:Съществува ли найстина Дядо Коледа ?….Аз вярвам в Дядо Коледа,вярвам и в чудесата и в приказните феи,защото те ми дават това,което никой и нищо друго не може да ми даде-те ме карат да мечтая! Всеки път ми разкриват един вълшебен свят ,неподправен и чист,пълен с чудеса!

….Трябва да вярваме! Все пак когато желаем нещо от цялото си сърце,то тогава нашите копнежи се осъществяват.

Всеки има нужда поне за малко да се върне назад към детството.Да си спомни какво е да си дете поне за пет минути ,защото детството е най-невероятната приказка,която всеки един от нас е преживял,и именно Коледа ни връща в този идеален свят!

….Отново ще е Коледа! Отново ще преоткрием живота си,за да издирим новите си сремежи.Край и начало,тъга и радост,болка и щастие…Всичко е Коледа.Неповторимо!Коледно!

Прочетете цялата статия

Коледна измама

Posted on 26/03/2012 by admin

Коледа – красива приказка или лъжа? Дали не е просто измама, прикрита под фасадата на коледното настроение и подаръците? Е, да, всички изпадат в еуфория, децата играят около масата, докато добре похапналите баби, дядовци, мами, татковци и всички други от рода се поклащат от бедро на бедро и се смеят шумно със зачервени лица. Скучно! Това е толкова скучно! И тази Коледа – от филмите, където семейството в тесен кръг играе с децата или отварят подаръците под елхата заедно, е илюзия…просто измама.

Децата, и те заблудени, чакат така прословутия Дядо Коледа да влезе през комина, а тези с по-развито въображение го изчакват да изскочи от цветния монитор, докато гледат някой филм. Тогава се появява някой да им каже, че Дядо Коледа не съществува и празникът рухва. Чуват се детски плач и молби: “Мамо, кажи им, че Дядо Коледа съществува!” И тогава цялата коледна еуфория се превръща в коледна пародия. Да, Дядо Коледа съществува по картинките и във филмите, е да ама само в тях, защото току-що умря в сърцето на едно четиригодишно детенце, което чакаше до късно брадатия дядо, но вместо него, то видя как иззад гардероба майка му се подаде, запъти се към елхата, без да забележи детето си, и постави подаръците. Това наистина натъжи детето. И цялата тази коледна приказка, всички мечти и желания рухнаха или по-скоро пораснаха. Детето разбра, че всичко е измама и порасна. Вече Коледа не беше празник, а омразен и скучен ден. Дори Нова Година не беше забавна, нито сурвакането, нито дори всичкият шоколад, който получаваше. Всичко беше скучно и досадно – една пародия, прикрита под красивото наметало на илюзията.

А аз, по Коледните празници обичам просто да се разхождам сама и да се смея на тълпите по центъра, потънали в самозабрава и коледно настроение. Намирам всичко това толкова досадно. И какво толкова? Бъдни вечер, после Коледа и всички похапват, попийват и се кикотят на глупости, после идва и Нова Година. Брат ми винаги се радва на този празник…сурвака и после получава лакомства и пари за две-три изречения с безсмислени пожелания. Е, да, ама за мен това е излишно. И какво – идва друга година, след нея друга и така нататък. Всички крещят, щом стане 00:00 часа, пият шампанско и се радват на късметчетата, които по принцип би трябвало да определят какво ще ти се случи през новата година. Но нима това е възможно? Една глупава хартийка, сложена в баницата? И защо тогава слагаме само добри неща? Нима нищо лошо няма да ни се случи? Не! Но никой не си дава сметка за това и продължаваме да се въодушевяваме от тази измама. Ох…стана 00:00 часа и всички се разшумяха…заболя ме главата…отегчих се… Спирам да пиша, че да се чукнем за наздраве… Наздраве!

Прочетете цялата статия

Година изминава

Posted on 26/03/2012 by admin

Бързо се изнизват дните ни-

Година цяла изминава

И множество неща се случиха-

Колкото се подредиха,

толкова се развалиха…

И започнах това пътешествие

На площада сред фойерверките златисти…

А после времето потече,

Пролетта намигна и намина,

Приятелства започнаха да се разпадат,

Приятелства започнаха да се градят.

Дойде и лятото горещо,

Когато топлина ни гали

И нови хора се явиха,

Грижовно водени от готини познати.

И бяхме все така щастливи,

Но имаше и мигове тъга…

Ала усмивките игриви

Стояха повече по нашите лица.

Отмина лятото и есен се понесе

От вятъра със жълтите листа.

Приятелства се сринаха,

Изчезнаха пък други,

Училище скова пак нашите сърца…

Ала подреждат се съдбите,

Някак се подреждат занапред.

Писането за мечтите

Сгражда моя бъдещ ред

И той по-зрял и по-човечен

Е с всяка крачка по асфалта на живота.

Остава там обаче

Едно чувство, че значимост няма

И едно море безбрежно

Ще пресъхне в грозна яма…

Дните ни минават толкоз бързо,

А толкова неща се случват покрай нас…

Годината започнах на площада

сред фойерверки – златни светлини,

ах, тя вече изминава,

какво ли още предстои?

Прочетете цялата статия

Кръговрат на любовта

Posted on 26/03/2012 by admin

Искам те, но те искам завинаги.. Нощ и ден само с мен да си истински.. Но само аз ли искам това?! Всеки човек го иска.. Всеки човек мечтае да отпие от сладкия вкус на любовта.. Но едно са фантазиите и мечтите, а съвсем друго – реалният живот.. Не можеш да се запознаеш с някого и след два дни вече да го обичаш, та ти дори не може да го харесваш..

Всички тези чувства са илюзия, момент на слабост.. Привлечена си от красотата на новия човек, от излъчването му; около теб започват да минават пеперудки.. И какво? Влюбена си? Не! Само ти се иска.. Не искаш да си сама.. Искаш да бъдеш обичана, да се чувастваш желана.. Да знаеш, че някой някъде постоянно мисли за теб..

Минават дни, седмици, месеци.. Ти си с този вече добре познат ти човек.. Харесвате се, не спирате да мислите един за друг.. Обичате се може би.. Но в един момент отношението му към теб се е применило. Станал е по-безразличен, по-груб.. Осъзнаваш, че си хлътнала до уши по него и си готова на всичко, а той не го оценява.. И пропадаш.. Пропадаш в черна дупка.. Скандал след скандал и.. край! Любовта започва с усмивка и завършва със сълза.. А ти, обръщайки поглед назад, виждаш тази усмивка, неговата очарователна усмивка.. Но виждаш още нещо.. виждаш сълзите по искрящите си бузи – тези несподелени сълзи, придружени с болка, нестихваща болка.. Разбито сърце.. Познато ли ти е?

Чувстваш се излъгана. Изоставена в разбития ти розов и влюбен свят.. Сама! Сама, докато не срещнеш отново „нов човек”, с „нова красота” и с „нова очарователна усмивка”.. и отново – пеперудките, летящи около теб, но този път по-малки.. А замисляла ли си се какво ще правиш в момента , когато тези пеперудки са толкова малки, че чак ги няма?! Запитвала ли си се дали можеш винаги да издържаш на този кръговрат? Можеш ли всеки път да събираш разбитото си на хиляди парченца сърце.. Заслужава ли си? Замисли се..

Прочетете цялата статия

Насън

Posted on 26/03/2012 by admin

Последен поглед на последната ви снимка. Очи затваряш уморена. И нежен звук – звукът на тишината те обгръща. Луната тихо за любов нашепва. Нощта заспива, ти с нея, към свят на сънища пристъпваш. За този свят мечтаеш денем. Градина с хиляди цветя и птици, сред тях царят блаженство и любов. Китарен звън и слънчеви лъчи те съпровождат по незнаен път.

И ето го, любимият е там. Стои, с разтворени обятия те чака. Не наяве, не! Насън! Той пак е с теб, и ти си с него. Стоиш безмълвна, неподвижна. Сънят те прави толкова щастлива. Една усмивка – слънчева, невинна по алените устни се прокрадва, а в отговор- целувка. Така бленувана, мечтана. Един копнеж по нещо толкова желано те кара да трепериш.

Пристъпваш бавно, плахо го докосваш, от страх да не изчезне. Нали е сън, а не наяве. Подаваш му ръка, а той с прегръдка на неизречените думи ти отвръща. Сърцето ти напира да изскочи. С неговото иска да се слее, но уви,не може. Нали е сън, а не наяве.

Не, не искаш да си тръгваш, ала незнайна сила от нежната прегръдка те изтръгва. Сълзи по бледото лице се стичат. Опитваш да извикаш, но не можеш. Градината потъва в мрак. Не виждаш нищо друго освен един силует. Ти знаеш, че това е той-любимият. Стои и чака следващата среща.

Мигът бе сладък, ала свърши. Слънцето припряно те събужда. Денят тей дълъг ти се вижда. Тъй сив и мрачен,и студен, а уж е слънчево, красиво… Но този ден бледнее пред съня. Пред неговия блясък, пред неговата чистота. Пред срещата с любимия,

пред любовта…

Прочетете цялата статия

Спомени…

Posted on 26/03/2012 by admin

Спомени, спомени,

търкалят се по пода.

От тебе изгонени

измръзнали от злоба.

И уж тихо, без глас

в нощта се топят,

а от болка и ужас

не спряха да крещят.

Спомени, спомени

от мъка примряли

и думи неказани

отдавна заспали.

Сънуват и трептят

от студа между нас,

а да плача аз вече

останах без глас.

Спомени, спомени

вече изгоряха

и лъжите измолени

отдавна отлетяха.

А очите ми изсъхнаха

мръсни и голи.

Отдавна се затвориха

завинаги! Защо ли…

Спомени, спомени

търкалят се по пода.

От теб отдавна гонени,

измръзнали от злоба.

Гореща и отровна

кръвта им изтече

и нощта гальовна

прегърна ги вече.

Прочетете цялата статия

Сън

Posted on 26/03/2012 by admin

Ясен се събуди.Както всяка сутрин, не се почувства отпочинал, а по-скоро като ударен с тухла в главата.Той продължи да се излежава – нямаше намерение да става от леглото.Не искаше да става от леглото, защото знаеше какво го чака – още един напълно безсмислен ден.

След около 10 минути той реши да се надигне и да погледа телевизия. Естествено ни откри нищо, което да грабне вниманието му. Засили се към интернет, но там попадна единствено на скучни статии и повърхностни коментари. А всичките му приятели бяха или заети, или на почивка…

Цял ден той убиваше времето в четене на стари вестници и списания, останали от преди месец-два.А щом навън се смрачи, Ясен, вече тотално изнервен, отиде да вечеря.

Ресторантът беше претъпкан, което допълнително задълбочи лошото му настроение.Навсякъде около него хората се смееха и забавляваха.След като се нахрани, той си поръча халба бира.Вече на масата, той я притисна с дланите си и се загледа надолу към нея.Ясен пиеше бирата бавно, като не надигаше често халбата.И така, загледан в нея, той се стараеше да не мисли за жалкото си лятно ежедневие…

Докато вървеше към дома си, Ясен започна да се самосъжелява – неговата отпуска се беше превърнала в досадна страница от живота му.Вместо действително да си почине, той изпитваше единствено скука.А не искаше да се връща на работа при всичкия този стрес.Както беше умислен в своите си проблеми, мъжът чу зад себе си някакви странни звуци.Първоначално се опита да ги пренебрегне, но те се усилваха повече и повече, докато той успя да различи, че това е погребален марш.Бавен и монотонен, той изпълваше въздуха край Ясен, обгръщаше го със своята хладна прегръдка и караше тъмнината да изглежда смъртоносна.Мъжът потрепери.Музиката се засили още.

Тръпки побиха по гърба му и той ускори крачка.Помъчи да се успокои с факта, че вероятно има рационално обяснение, но това не стана.Цялото му тяло беше настръхнало от уплаха, той се чувстваше наблюдаван, застрашен, заплашен.Тогава Ясен погледна през рамо и забеляза група хора с маски, носещи сребрист ковчег, да се приближава към него.За момент застина без да знае какво става.Тогава паниката надделя и с всички сили побягна напред към безразличното спокойствие на своя апартамент.

Ясен отвори очи.Слънцето го заслепи и той осъзна, че всичко това и било само един кошмар.

През целия ден той не спря да мисли за съня си.Не можеше да се отърси от чувството, че това е било реалност – толкова истински беше преживял шокът от погребалната процесия в тъмнината.Опита се да си намери някакво занимание, но каквото и да вършеше образът на сребристия ковчег се оказваше пред очите му.

След поредното видение на страховитата гледка, мъжът отиде до мивката и пусна силно водата.Започна да облива лицето си с шепи.Когато се почувства достатъчно освежен, Ясен понечи да затвори крана.Това обаче не стана.Той опита пак, но резултат нямаше.Тогава рязко дръпна дръжката и тя се строши в ръцете му.Водата шуртеше с все сила, а той нямаше никаква идея какво да прави.Напрежението влоши ситуацията.Той започна да се върти и да се чуди как да поправи нещата, но не намираше изход.Още малко и водата щеше да прелее на пода.Мъжът изтича да поиска някакви инструменти от съседите.Позвъня на вратата, но никой не му отвори.Тогава Ясен позвъня на всяка врата в блока, но никъде никой не се появи.Сякаш всички бяха изчезнали ненадейно.Той изпадна в паника и започна да притичва от врата на врата и да звъни отново и отново.Но нищо не се случваше.Върна се в апартамента си, влезе в банята и видя как от мивката по пода течеше червена гъста кръв.

Ясен се стресна.Явно и следобедните му дремки се превръщаха в ужасяващи кошмари.

Добре, какво му ставаше? Защо сънуваше всички тези неща? Защо те изглеждаха толкова действителни и истински?! Той нямаше отговор…

Ясен не искаше да мисли и затова излезе навън да потича.

Колкото и да бързаше напред, когато погледнеше през рамо, погребалната процесия винаги се оказваше зад гърба му.Но той не се отказваше – тичаше с всички сили.Ала тя го следваше – нямаше измъкване.Пътят пред Ясен сякаш беше безкраен – крайната цел така и не се появи.Той вече започваше да изпада в шок.Сърцето му щеше да се пръсне, краката му не го държаха, задъхваше се, а процесията беше неотлъчно зад него.Мъжът се опита да продължи, но се спъна, падна и усети как не може да се изправи.Опита се да пълзи напред, но хората от процесията го наобиколиха.Един от тях сложи ръка върху главата му и Ясен усети как пропада.

Размърда се.Навсякъде беше черно.Започна да движи ръцете си и осъзна, че е в капан.Беше в нещо като кутия…Ковчегът! Той беше в сребристия ковчег! Той започна да удря по стените му, но нищо не ставаше.Нещо го подпираше…Ясен беше погребан жив! Този факт го срази, шокира го, замая го.Накара го да се почувства напълно безпомощен.Очите му се напълниха със сълзи.Да, той беше затворен на два метра под земята, нямаше да може да излезе, щеше да се задуши и да умре в този ужасяващ мрачен затвор.Ясен затрепери и заиздава звуци на агония.Но болката сякаш го озлоби.Той започна да се върти, да се мята и да блъска с всички сили по стените.Стенанията се превърнаха в яростни викове.Ясен изпадна в бяс.Ударите му ставаха все по-силни, докато той не проби капакът на ковчега.Това беше фатално…Пръстта за един миг се свлече към него и го затисна. Силата го напусна.Ясен вече не усещаше тялото си, не можеше и да диша.Той се отпусна и попадна в хладните ръце на смъртта…

Изведнъж Ясен отвори очи.Нищо от това не му се беше случило.В този момент една мисъл премина през главата му:

“Добре, че сънищата съществуват, за да разнообразят малко този пълен със скука свят.”

Прочетете цялата статия

Мечтание

Posted on 26/03/2012 by admin

Нощ наднича в празна стая,

музиката на сини тонове звучи.

С мистика пропита тази песен

образи извиква в моите очи.

Образи размити,замечтани…

Сън наяве,звезден прах.

И копнежи нежни,обладани

с чара на прекрасен миг.

Прочетете цялата статия

Панаир

Posted on 26/03/2012 by admin

Панаир. Шатрите не са толкова шарени, колкото като дойдох първия път. Безцветните райета чертаят успоредните си прави оттук до безкрая и обратно. Избеляло зелено като спомен за отминалата радост, порозовяло червено като сянка на отминалата страст, жълто на мръсни петна като нечия съвест. И черно. Любимият ми цвят. Ха-ха, и виенското колело вече не ми се вижда толкова високо. А как само обичах да се качвам на виенското колело! Бавничко назад и нагоре, миг на върха и пак надолу към земята. Някога приятното поскърцване на тоновете метал под мен ме унасяше в полюшващата се кабинка, притварях очи и си представях… Няма да ти кажа какво си представях. А веднъж най-горе – се променях изцяло – лицето ми грейваше в най-детската и най-зъбата възможна усмивка, косата ми изведнъж се оказваше вързана на две опашки, а по краката, обути в разноцветни чорапи, личаха следите от скорошна твърде буйна игра. И навсякъде имаше балони. Ярки, големи, пъстри балони. Пълни с наивна надежда, детска вяра, простодушна мечта. Въздух под налягане…

Панаир. От спомена ме пробужда натрапчивото стържене на ламарина в ламарина, миризмата на застояла вода, просмукала се в желязната кабинка. Тъмносинята боя се лющеше на големи люспи и отдолу, досущ като обелените ми колене, зейваха рани…

Панаир. Всички шатри са побелели. Да, именно побелели. Дори сивото е цвят. А аз обичам черното. Липсата на светлина. Това ме караше да се усмихна..

Панаир. Двойки се разхождат насам-натам, ядат съмнителен захарен памук и си подаряват гигантски избелели мечета. Всичко е толкова пъстро… Всичко е толкова блудкаво и тривиално. А аз обичам черното…

Прочетете цялата статия