Мечта

Затварям очи, мрак нахлува
и все едно вятър ме е отвял,
стоя на брега, а вълните плискат ходилата ми.
Загребвам от пясъка, поглеждам към моя вечен дом-
Там, където мечтите ми стават реални…
Там, където съм щастлива
И не ме е страх за утрешния ден.
Там, където съм свободна,
Свободна като птиците,
Които пеят песни покрай мен…
И искам тази свобода да бъде вечна!
А сега ще ме запитате:
Не обичам ли някого,
Нямам ли друг дом,
Къде ми е душата?!
А аз ще ви отговоря с прости думи:
Душата ми остана при морето!

Йоана Петрова

Posted in Без категория

Крадец

Някой краде, краде от мен,
краде думите ми,
краде мислите ми,
краде любовта ми!
Не искам той да ме ограбва,
остави ми нещо,моля те!
Вземи само мислите ми за теб,
остави ми спомените,
вземи лъжите!
Но ти продължаваш да крадеш –
взе ми всичко.
Върни ми спомените,
Без тях съм бедна…
Ти идваш отново,
ден след ден –
и грабиш с пълни шепи.
Вече не знам коя съм, къде съм , кои са тези хора?
Но най ме боли,че не знам кого обичам,
кой ме обича?
Обичала ли съм?А обичали ли са ме?…
Взе ми нишката живот,
ах тази тънка нишка…
Крадец-отне ми всичко,
крадец-помогнете ми,
крадец-убива ме,
крадец-отне ми всичко!

Posted in Без категория

Разказ

Когато се събудих, първоначално не успях да осъзная къде се намирам. Цялото ми тяло бе схванато, а лека постоянна болка пробождаше рамото ми. След като с мъка успях да си отворя клепачите, започнах да се оглеждам, за да видя нещо познато. Рамото ми беше обездвижено, цялото обвито в бинт. Най – накрая осъзнах къде се намирам. Бялата болнична стая изглеждаше страховита, плашейки ме със своята монотонност и празнота. И тогава го видях – момчето, което ме спаси от онзи противен, пиян мъж. И изведнъж спомените ме обляха като студена вълна, въртейки ме и връщайки ме назад в събитията на онази вечер, карайки ме да настръхна. Отново усетих гнусната миризма по тялото си, отвратителния поглед срещу лицето си. Тялото ми започна неконтролируемо да трепери, умът ми бе обхванат от мрачни мисли. Но в същия миг в ума ми изникна образът на момчето- моя ангел пазител. Наричайки го така спонтанно, осъзнах колко естествено му приляга тази дума. АНГЕЛ ПАЗИТЕЛ. И сега, гледайки го в болничната си стая, се изненадах колко спокоен изглеждаше в съня си, колко по – различен от първия път, когато го видях. Едва сега успях да разгледам лицето му, но то беше устремено, пламенно, а жар в очите му подсказваше, че сякаш е готов на всичко. Но в момента те лежаха спокойно затворени, лицето му – кротко, без следа от каквото и да е напрежение или ярост. И вперила поглед в него в болничната стая, имах възможност да го разгледам по – добре. Беше строен, млад мъж, не твърде висок. Беше облечен в тъмни дънки и риза, катранено черна, точно както косата му, а няколко копчета бяха небрежно разкопчани. Чертите на лицето му бяха силно изразени – високи скули, строга челюст, устните – плътни, а младежка брада растеше по бузите му. Не беше повече от 26-27-годишен. Но неговото присъствие, вместо да ме уплаши или дори смути, ме успокои.

Posted in Без категория

Дъга от цветове

Царуват цветове безброй
в дъгата след порой.
В жълто, оранжево, червено,
лятото е оцветено.
В кафяво, синьо и зелено,
полето е развеселено.
Бяло, сиво, черно,
много е модерно.
Светът е в магия потопен,
с любов и щастие е обграден.
След дъжд слънцето изгрява
и дъгата щастие дарява.

Дебора Матева

Posted in Без категория

Любов ли е?

Сгорещява ли тя кръвта?
Има ли на света сродни души,
или просто са хлътнали до уши?
Какво е да си влюбен?
Чувстваш ли се изгубен?
Лесно ли е да обичаш
и нежни думи да изричаш?
По цял ден ли се гласиш,
по лавките ли висиш,
чудиш ли се за облеклото,
сляпа ли си за злото,
което ти причинява,
с което те наранява?
Друго бъдеще предричаш,
мислиш ли, че го обичаш?
Познаваш ли го отдавна?
Държи ли се с теб като равна?
Кой е любимият му цвят?
Присъства ли в твоя свят
това момче прекрасно,
сядащо точно отдясно?
Ако пред другите го отричаш,
наистина ли го обичаш?
Влюбена ли си в момента
чак до степен „ента”?
Добре ли го познаваш,
как картите си изиграваш?
Какво всъщност изпитваш,
от всичко ли опитваш?
Истински ли го обичаш,
ако в любов му се вричаш?

Posted in Без категория

Къде отиде любовта?

Къде отиде любовта?
Омразата ли ви завлече в пропастта?
Къде отиде любовта?
Нали уж тя задвижваше света…
Болести, тъга, проблеми…
Хората от мъки са обременени.
Забравили сме сякаш да виждаме доброто във света..
Та нали уж то ни кара да посрещнем сутринта?
Изкуствена умивка лицето озарява,
А отвътре болката сърцето подчинява.
Хората, от мъка угнетени.
Живеят със собствените си проблеми..
Ние ли така избрахме да живеем?
Или системата ни кара да се борим, за да оцелеем?
Забравихме ли как подава се ръка?
Или ни е страх, че това ще доведе до гибелта?
Вярата ли сме изгубили в света?
Или вятърът на злото ни лиши от доброта?
И защо показваме това на своите деца?
Нима желаем да погинат в таз безмилостна борба?
Хора има много, но малко са човеци.
И всеки ден загиват те като бойци.
Сковани от болка и тъга.
Търсят изход от поредната беда…
Къде отиде любовта?
Омразата ли ви завлече в пропастта?
Къде отиде любовта?
Нали уж тя задвижваше света…

Posted in Без категория

ЛЮБОВ

Тъй тъжни са сърцата, когато се разделят,
и очите, и ръцете тъй студени,
тъй толкоз силно те копнеят
да се съберат отново заблудени.
О, Боже, това ли е любов?
Какво ти давам аз и ти какво ми връщаш?
В този страшен, без любов живот
любовта в отрова ти превръщаш.
Кажи, любов, къде си?
Къде очите ти ще спрат във друг -
тук ли си, или трябва на други адреси
да търся теб, да търся друг?
Като жаден във пустиня ще пребродя
да те потърся, скрита като капчица вода,
света така жално ще обходя
да срещна и отпия твойта красота.
Накарай ме отново да забравя
колко болка има в тоз живот,
как тъжно, тихо някой си заравя
спомени от изминала дълга любов.
Съжалявам, Любов, но заминавам,
ще мина оттук, ще мина оттам,
на хората малко щастийце ще раздавам
и може би пак ще се върна насам.

Posted in Без категория

Закъсняла подраняваш

Като бял цвят се раждаш през април,
аромат и мирис на промяна
и младостта така небрежно си прикрила,
с парфюм на нов живот обляна.
Идваш променена, бяла като пролетта,
носиш звук, мечти и радостта,
бързаш да измиеш безнадеждността
и живота да възвърнеш от смъртта.
Живееш пак със новородена сила,
с мъжка гордост и женска красота
и тъжните си сенки си прикрила
с пролетен букет от младостта.
Но колкото и жива да е тази пролет,
при теб ще дойде есента
и като на неотлетяла птица полет
животът ще изпее песента.
Ще паднеш от летене уморена
като бяла лястовица във нощта,
но вече няма да си бяла и запролетена,
а ще чакаш живота да изместиш със смъртта!

Posted in Без категория

Когато някога ме видиш…

Когато някога ме видиш,
дали ще трепне нещо там отвътре,
дали ще ме познаеш,дали ще се обърнеш?
Ще кажеш ли “здравей“, ще мръднеш устни ли,
или изобщо ще загърбиш мен?
Но аз ще помня теб, онзи светъл ден,
когато ти дойде при мен,
без да знае тя за мен.
Не зная как се случи, не зная как
успях,
но сърцето ти получих и дълго твоя бях.
Когато си замина, когато ме остави – тя знаеше за мен, за теб и любовта ни.
Последната целувка, целувка, дума мила
ще помня аз със теб,
ще помня и… ще те подмина!

Антония Тодорова

Posted in Без категория

Поетите се раждат

Поетите се раждат в
матови отблясъци
средласкаво-прасковитеградини
на Сътворението
( С. Рошкев)

“Поетите се раждат”. В някой късен час – след напрегнатите опити да се реши някоя сложна задача, чийто отговор най-после е получен; след прочита на някоя “скучна” книга от задължителния литературен материал, който все още чака своето осъвременяване; след поредния “сапунен сериал”, подарен на БНТ … – някой сяда пред белия лист.
Някой, някъде, някога заживява в свой собствен свят. Хаотични мисли търсят своята логика, неясни образи следват чувствата. Появява се първият ред, веднага до него се настанява вторият, третият се стреми да ги измести… Борба на думи, образи, редакции… Пореден смачкан и захвърлен лист.
3
“Поетите се раждат”. Същият този някой, някъде, някога отново сяда пред белия лист. Страхуващ се от поредното разочарование, но твърдо решен да победи, да се роди, “преди да се е уплашил”. Звездите му смигат заговорнически и чакат първи да прочетат написаното. Изгревът нетърпеливо се подготвя, но е убеден, че ще присъства във всеки стих . Просто знае, че СЛЪНЦЕТО Е В НАС.