Среща на Литературен клуб „Ерато“ с проф. Радев

„…любовта е дълготърпелива, пълна с благост, любовта не завижда, не се превъзнася, не се гордее, не безчинства, не дири своето, не се сърди, зло не мисли, на неправдата не се радва, а се радва на истината; всичко извинява, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко претърпява. Любовта никога не отпада …

 

Любовта никога не отпада! Това бе мотото на проведената на 21ви февруари 2012 година среща на Литературен клуб „Ерато“ с проф. Радев, автор на Еротиката на любовта.

 

 

Лили:

Ела до мен с целувката безкрайна

на наште две обречени тела!

Проект „Успех“

От 18ти февруари 2012 Лературен клуб „Ерато“ с ръководител Камелия Станчева работи по проект „Успех“.

ЦЕЛИ:

  1. Да се организира ателие по творческо писане, където учениците да имат възможност за теоретични и практически занятия, свързани с  трите основни литературни рода: лирика, проза, драма.
  2. Да се организират срещи със съвременни творци и видни общественици, имащи принос за развитието на българската литература.
  3. Да се установи контакт и ползотворно сътрудничество с медиите и културните институции в областта.
  4. Целогодишно ангажиране в  литературни четения, вечери, участия в конкурси,поетически рецитали.
  5. Запознаване  с особеностите на фолклора в родния край, проучвателска и събирателска дейност, представяне на основни обредни дейности.

Полет

Да полетиш от края на света –

истинско, вълшебно приключение.
И аз пристигнах там сама,
за да получа вдъхновение.
Но ето … появи се ТИ –
прекрасен и недостижим
Posted in Без категория

Отново залеза изгаря

Отново залеза изгаря
във морска бездна се топи.
Водата радостна омайва
звездите с алени очи.

И някъде в зелената морава
блестят и лунните лъчи.
В небето облаче се появява
със вятър за любов шепти.

Posted in Без категория

Загубих го отново

- Загубих го отново! Къде отиде? Върни се! – крещеше момичето – Моля те, не ме карай да те гоня! Мирослав, помогни ми!
Тя упорито търсеше нещо, което все й се изплъзваше – скриваше се ту зад някой шкаф, ту под някоя дреха, после излизаше на улицата, побягваше с всичка сила и тя оставаше все на крачка зад него. Мислите препускаха в главата й също като нещото, което гонеше. Не можеше да проумее как се пренасяше от място на място – ето пак – от мръсната улица, момичето тичаше по мокрия пясък и викаше:

Posted in Без категория