Коледа – красива приказка или лъжа? Дали не е просто измама, прикрита под фасадата на коледното настроение и подаръците? Е, да, всички изпадат в еуфория, децата играят около масата, докато добре похапналите баби, дядовци, мами, татковци и всички други от рода се поклащат от бедро на бедро и се смеят шумно със зачервени лица. Скучно! Това е толкова скучно! И тази Коледа – от филмите, където семейството в тесен кръг играе с децата или отварят подаръците под елхата заедно, е илюзия…просто измама.
Monthly Archives: март 2012
Година изминава
Бързо се изнизват дните ни-
Кръговрат на любовта
Искам те, но те искам завинаги.. Нощ и ден само с мен да си истински.. Но само аз ли искам това?! Всеки човек го иска.. Всеки човек мечтае да отпие от сладкия вкус на любовта.. Но едно са фантазиите и мечтите, а съвсем друго – реалният живот.. Не можеш да се запознаеш с някого и след два дни вече да го обичаш, та ти дори не може да го харесваш..
Насън
Последен поглед на последната ви снимка. Очи затваряш уморена. И нежен звук – звукът на тишината те обгръща. Луната тихо за любов нашепва. Нощта заспива, ти с нея, към свят на сънища пристъпваш. За този свят мечтаеш денем. Градина с хиляди цветя и птици, сред тях царят блаженство и любов. Китарен звън и слънчеви лъчи те съпровождат по незнаен път.
Спомени…
Спомени, спомени,
Сън
Ясен се събуди.Както всяка сутрин, не се почувства отпочинал, а по-скоро като ударен с тухла в главата.Той продължи да се излежава – нямаше намерение да става от леглото.Не искаше да става от леглото, защото знаеше какво го чака – още един напълно безсмислен ден.
Мечтание
Нощ наднича в празна стая,
Панаир
Панаир. Шатрите не са толкова шарени, колкото като дойдох първия път. Безцветните райета чертаят успоредните си прави оттук до безкрая и обратно. Избеляло зелено като спомен за отминалата радост, порозовяло червено като сянка на отминалата страст, жълто на мръсни петна като нечия съвест. И черно. Любимият ми цвят. Ха-ха, и виенското колело вече не ми се вижда толкова високо. А как само обичах да се качвам на виенското колело! Бавничко назад и нагоре, миг на върха и пак надолу към земята. Някога приятното поскърцване на тоновете метал под мен ме унасяше в полюшващата се кабинка, притварях очи и си представях… Няма да ти кажа какво си представях. А веднъж най-горе – се променях изцяло – лицето ми грейваше в най-детската и най-зъбата възможна усмивка, косата ми изведнъж се оказваше вързана на две опашки, а по краката, обути в разноцветни чорапи, личаха следите от скорошна твърде буйна игра. И навсякъде имаше балони. Ярки, големи, пъстри балони. Пълни с наивна надежда, детска вяра, простодушна мечта. Въздух под налягане…
Отлежала тъга
Напих се…чашата с умора пресуших,
Тихият пролетен дъжд
Момичето беше затаило дъх, заслушано в песента на дъжда, на тихия пролетен дъжд. Чакаше нещо, чакаше любовта. ”Но любовта”-помисли си тя, ”чака я само онзи, когото тя вече е споходила”. А момичето никога не я беше срещало. Беше сама. Компания й правеше единствено дъждът, тихият пролетен дъжд. Дъждовните капки рисуваха бледи цветя по прозореца на стаята. Момичето стана. Прииска й се да танцува под дъжда, да се слее с магията му. Излезе, а нощта я целуна с хладен дъх на цветя. Всичко беше толкова спокойно и чисто. Целият град спеше и този танц на дъжда беше само за нея. Капките се надпреварваха коя ще целуне първа момичето. То знаеше, че няма да й сторят нищо лошо, искаха само да си поиграят с нея. Затова разпери ръце и се остави на нежните им ласки. Беше забравила за всичко и просто се наслаждаваше на мига.