Една сълза

Една сълза – нежна и красива,
Като нощта неубуздана дива.
Една сълза – бързо бяга по лицето
и после бавно пада на сърцето.
Една сълза – не може да се спре
И разкъсва моята душа на две.
Една сълза – искам да я задържа.
Но тя пада – не мога да я удържа.
Една сълза – знак на вечната раздяла,
 И ето я – от мъка почерняла.
Една сълза – наивна и добричка,
стои си на лицето сам-самичка.
Една сълза – измъчва ми душата,
И ме плаши като гробище във мрака.
Една сълза – за теб единствено пролята,
Тя е като клас самотен сред полята.
Една сълза – стича се надолу,
И все така тя бърза към сърцето голо.
Една сълза – блести на светлината,
И аз като сълзата – падам ти в краката…

Талант, закопан в земята

Тръгна от балкана сред полето на човешката глупост
дързък младеж да разцепи
облаците от невежество, но буря зловеща, червена
се изсипа над момъка смел.
И тъжният кървав порой уби сърцето, туптящо за своя беден народ.
Ех, как ти успя да захвърлиш сърпа просташки
и взе в твоите ръце магическата пръчица на думите.
А те прости, бездушни, хората смешни те принизиха до
майчин убиец , а после те довършиха, със смъртта на плътта,
ала тя незначителна е за духа вечен, облечен в гениалност.
Душата си давам аз тук и сега да взема поне малка частица от твоя вечен талант.
Мисията ти аз да довърша, да срина замъка на човешката Глупост
и над неговите жалки и бегли останки аз да издигна с моята мъка,
крепена от твоята, кулата, където който и да отиде,
да може да стигне звездите със Сърцето.
Кулата на Човека !
Посветено на Н. Вапцаров, убит като политически  престъпник

Чаша хубаво кафе

„Хубавото кафе е черно като дявола, 

горещо като огъня на ада и сладко като целувката.“
(Николай Пучеров)

Сутрин слънцето те събужда с лъчите си, нежно те гали и шепне: “Добро утро!” Но може ли то да е добро без чаша хубаво кафе? Без тази напитка ще е ли денят ти жизнен и пълноценен? Повече от осемдесет процента от населението пие кафе и може би ти си един от тях. Дали за да се разсъниш, или защото обичаш напитката; дали за да събереш сили за тежкия ден, който те очаква, или просто да се изпълниш с енергия, ти пиеш кафе, нали?

История

Визитна картичка

Дата на раждане: 08.10.1997 г.

Зодия: Везни

Място: Стара Загора – Национален поетичен конкурс “Веселин Ханчев”

Ръководител: Камелия Станчева – преподавател по български език и литература в ПМГ “Васил Друмев”- В. Търново

 

ПОЕТИТЕ СЕ РАЖДАТ

 

   “Поетите се раждат”. В някой късен час – след напрегнатите опити да се реши някоя сложна задача, чийто отговор най-после е получен; след прочита на някоя “скучна” книга от задължителния литературен материал, който все още чака своето осъвременяване; след поредния “сапунен сериал”, подарен на БНТ … – някой сяда пред белия лист. Някой, някъде, някога заживява в свой собствен свят. Хаотични мисли търсят своята логика, неясни образи следват чувствата. Появява се първият ред, веднага до него се настанява вторият, третият се стреми да ги измести… Борба на думи, образи, редакции… Пореден смачкан и захвърлен лист.

Posted in Без категория