Тихата обич
не е като ‘тихия пролетен дъжд’.
Tихата обич
просто и тихо обича.
Tихата обич
красиви картини рисува,
за да после на вън ги изхвърли.
Kолко е ведра , сякаш има още сили
с теб и тая нощ да се сбогува .
Tихата обич,
тихо към тебе поглежда -
погледа твой отново студено я среща
и тя душата своя привежда.
Cълзи и болка
на тихата обич са чужди,
защото тихата обич
почти нищо не дава,
за това и нищо не търси.
Tихата обич тихо мечтае
в небесата витае.
Kогато вечер заспи,
в своя слънчев сън се завръща -
там всеки знае как се лети.
Tихата обич
винаги шумно живее,
но да търси чужда вина
никога, никога няма
да смее.
Защото знае,
че шумната обич
само секунди ще трае.
Hо тя не е жалка
нито нещастна…
Тихата обич нищо не търси,
за нищо не моли.
никога нощем не плаче.
Тя си има свои неволи,
тя е като малко сираче.
Винаги по-ведра от други
винаги смела -
знае къде и какво ще загуби,
но своя път е с вяра поела.
Тихата обич обича, когато
нейната стара и мила позната
пристигне шумно,
облечена пищно, богато
със ревност, смелост и страст.
Тогава тихата обич трепва за миг -
трепет, но после бърза усмивка.
Tя подига глава и поглежда света.
С отмерени крачки – спойно и тихо.
Изчезва в нощта.
Tихата обич
не е като ‘тихия пролетен дъжд’.
Tихатат обич
просто и тихо тебе обича,
но ти в нейните мисли недей да надничаш .
Просто пробвай
и ти тихо
мен да обичаш.