Пролет, зима, лято, есен,
са думи многозначни,
за някой те са като песен,
за други пък – слова са мрачни.
Пролетта се ражда в детето,
и трябва силно да се люби,
за да се пази във сърцето,
за да не се загуби.
Защото без нея душата е,
като затворена робиня,
която се скита и търси добротата,
в безкрайна пустиня.
Лятото е най-кратко,
отражение на най-прекрасните моменти,
които са рядкост,
и човек ги търси като компоненти.
Цял живот ги той събира,
със своите ръце,
и макар трудно да ги открива,
ги пази в своето сърце.
Есента пристига с дъжд пороен,
и към раздори ни подтиква,
и със своя полъх зноен,
към лошо тя ни предизвиква.
Но дори дълго време да настъпи,
всеки може с нея да се справи,
само не трябва да отстъпва,
и доброто в себе си да не забрави.
Ето идва последният от сезоните,
зимата- кралица на ледовете,
тя не спазва законите,
и помрачава умовете.
Ако човек не я прогони,
а я остави да го обладава,
тя цял живот го гони,
и душата му продава.