Литературен клуб „Ерато“ през погледа на на Стоил Рошкев

Вероятно така е изглеждала сводката на нечие космическо разузнаване, сканиращо събранията на хора по всяка брънка на планетата. И измежду тях, бихме добавили, прави впечатление група ученици с особено будно и интелигентно излъчване. Кои са? Откъде са? Тези бяха светкавичните въпроси, атакували любопитството ми тогава. Не закъсняха и отговорите.

Като по телепатия уловила породилия се интерес към групата, ръководителката й, г-жа Камелия Станчева разкри, че това са нейни ученици от литературния клуб към ПМГ “Васил Друмев” в Старопрестолния град. По-късно разбрах и името му – “Ерато”.

Естествено е да бях привлечен първоначално от външното обаяние на клуба, нямащо нищо общо с остарелите стереотипи за “млади литератори”. Напротив, току-що видените, нека употребя думата “тийнове”( защото тази дума се припокрива най-точно с днешната ситуация), удивително добре се вписваха именно в тази днешна ситуация, с цялостното си присъствие, сякаш много по-близко до бъдещата сетивност, отколкото до митологизираната, одъртяла и невярна представа за творците, която, за съжаление, все още дори важи и в сегашното официално изкуство.

Обаче не само външният облик, а и текстовете на представителите на “Ерато”, които впоследствие прочетох, ме впечатлиха с умелия превод на класически за литературата теми на модерен и съответстващ на времето език и контекст. Ето, например, стихотворението “Истината” на Симона Петкова, където вечният културологичен проблем за това що е истина и дали е абсолютна или е въпрос на относителност, е свързан с един актуално нов поглед към настоящия кризисен хронотоп на родината. Освен социалните очертания, силно характерна за Симона е и любовната линия, но отново поставена в контекста на адекватните времеви промени:

редове пряко диалогизиращи със съмненията на литературните фигури от стихотворенията на Теодора Константинова, които се питат “но дали това е истинска любов?!” и същевременно “обичат своята убиваща заблуда”. В тях се среща и мотивът за смъртта. Особено ярка е строфата

изградена върху умело подбрани метафори, представящи бунтът на поета пред неизбежното.

Римната структура и алитерациите са определящи също за Виктор Киров – друг представител на “Ерато”, отличаващ се в стиховете си със заявена бунтарска позиция, противна на всичко допотопно:

или: “Мразя морето/ Мразя момчето/ Мразя и момичето…”, една директна препратка към култовия анимационен екзистенциалист – смърфа Граучи.

Определено по-романтична е позицията на новия член на клуба – Катерина Стоянова. За художествен образ, представящ нежната й, все още търсеща своя поетически изказ душа, тя умело избира метафората “бяла птица”, която

изтъкан от черна суета.

Белият цвят, в случая контрастиращ с черния, се налага като основен фон за едно жизнено възприемане на околния свят и в останалите й произведения. “Предчувствие” и “Сън” доказват, че Катя е открила, или по-скоро почувствала, тази “сребърна чиста магия” – поезията.

Вълшебна магия струи и от лирическите миниатюри на Галина Налбантова. В тях поезия и проза се преплитат, редуват, дори и отричат. Създадена е оригинална текстовост, в която редом до романтично персонифицираните образи на Пролетта и зелената самота, на Героя и Девойката, взаимствани от фолклорните модели, се нареждат “великите дела и проблема с петролните интереси на Европа”. Трудно е да се прецени кое е по-силно – романтиката или реалността в художествения образ. По-важна е неговата провокативност, която още при първи прочит завладява съзнанието на читателя. Дори последните постижения на науката – компютрите и Интернет, предизвикват силни художествени асоциации – малката история за срещата в чата с ABBA21

Доколкото литературата е мегатекст (деконструктивистки термин) със своите явни и скрити цитати, където всеки следващ творец донаписва своя дял на мегатворбата, започната от предшествениците му, смятам че успешно се е справила с тази задача Северина Плачкова, насочвайки читателския хоризонт към творчеството на съвременен български писател:

Тъй като всеки край е едно ново начало, Георги Панайотов възкликва:

Заключение, пропито с много мъдрост, постигната по пътя към изстраданата и все още търсена истина:

Още едно доказателство, че днешното поколение е с доста степени по-подготвено и житейски опитно, за възрастта си от предшестващите го. И това е естествено като се има предвид интензивността на настоящата действителност. Интересно нейно художествено пресъздаване е сплитането на екзистенциалната проблематика със стари библейски мотиви, убедително представено в стиховете на Марияна Косева:

Сложността на това определено субективно творческо прераждане на Мърата е представено чрез оригиналните и предизвикващи противоречия образи на пиранята, вълкът, гълъбицата. Те доказват, че днешните млади разбират колко е наложително човешкото преоткриване и промяната на света. Както в технологиите, така и в литературата. Ако през сегашния век е неуместно техниката да е като тази от миналия, напълно неуместно е и литературата да е като тази от преди сто години. Смятам, че на пишещите от клуб ”Ерато” това им е съвсем известно. От запознанството ми с тях минаха три години, а аз се надявам, че ще бъдем приятели и занапред. На добър час и от мен.