Една усмивка днес ще ти поискам,
но нека да е тъжен морски полъх.
Защото тъжен ще е залезът последен,
на този изглед,седнали за отдих.
Едва ли лесно ще забравя чайките,
засипващи ме с дребни песъчинки,
отлитащи завинаги в очите ми
чрез таз усмивка с палави трапчинки.
И лятото заплаква за последно,
намокря ми косите с плач наивен.
А ако знаеше ,че тръгва си безследно,
тез тихи сълзи щяха да са дъжд проливен…
Но все пак лятото ме гъделичка.
Не знаят мъничките рачета в петите,
не знаят, че в раздяла ги причакваме по залез-
с една усмивка ,но с тъга в очите.
Една усмивка днес ще ти поискам,
А ние с теб-загледани в пейзажа…
да се сбогувам с любовта в душата
една любов,наречена от мене лято,
със огнен пясък плаче във краката….