Аз съм вечерта, а ти нощта

Пристъпвам плаха, за да срещна теб и да се изгубя някъде дълбоко в душата ти. Сливаме се в едно, вече няма “аз” и “ти”. Сега сме “ние”. Красиво е, очите ни блестят и се отразяват в луната. Искам да ти кажа колко много те обичам, но осъзнавам, че е невъзможно точно толкова, колкото да преброя всички звезди в небето. Аз съм просто човек, а любовта ми е извънземна, извънпространствена, необятна, необяснима.

Аз съм зората, а ти сутринта.

Идвам свежа – готова за теб, за твоята светлина, да ме удавиш в нея и да забравя, че съществувам. Ти ме галиш нежно с ръка, а слънцето ти завижда за топлината, която носиш в сърцето си. Не си отивай! Почакай още малко да се насладим на изгрева на нашата любов. Да, красиво е! Усмивките искрят и пръскат светлина. Искам да ти кажа колко много те обичам, но безсилна като птица без крила просто лежа до теб от страх да не те загубя.

Аз съм мига, а ти вечността.

Така малка до теб, така невъзможна без теб, аз съществувам само за теб. Аз съм забързаният секундарник на нехайния часовник. Какво съм аз без другата стрелка? И ето как мигновената обич се превръща във вечен рай на любовта.

Аз съм обичта, а ти любовта.

Не ми е нужно нищо друго, аз имам всичко! Аз имам теб!