Истината е като една раковина – ефирна, нежна и мистична, окъпана от невинна морска пяна. Животът се увива около тази раковина, на едни места, назъбен от огорчения и разочарования, а на други – гладък, със седефена повърхност. От човек зависи в каква посока ще завърти това творение на вечността. Ако успее, безкрайната спирала ще следва своя път нагоре, към върха, а след това ще се насочи към основата на началото.
Човек трябва да има силна воля и увереност в себе си, за да завърта отново и отново спиралата, тъй като той трябва да изживее както върховете, така и спадовете в живота.
Никой на може да обясни сътворението на живота – то е първично, стихийно, необуздано в своя градеж. Морето, вечната безкрайност, дарява живота с дълбочина, различна от всички останали.
Всяка морска раковина има свое неповторимо убежище – малък отвор, готов да приеме бездомната човешка душа. Всеки човешки дух, заселвайки се в земния си подслон, започва да управлява живота си. Едни се носят по течението, очаквайки то да ги отведе към райската земя, а може би към жестока гибел. Никой няма поглед към бъдещето си, но всеки гради планове за него. Възможно ли е една малка раковина, един живот, да направлява огромната мощ на вълната?
Други се стремят да постигнат невъзможното, поставяйки тъмно петно от водорасли, които оплитат беззащитните и невинните. Водораслите, както и срамът и позорът, задушават нежния живот на раковината и лесно ранимата човешка душа.
Има и страхливци – такива, които се затварят в най – тесния и тъмен ъгъл на своята раковина, затваряйки очите си за света. Те се задълбочават в песъчливата илюзия на своя свят и там бленуват абсурдните постижения на изкривеното си съзнание. А пясъкът отгоре се трупа ли, трупа, като ги задушава бавно и мъчително. Той не им позволява да оставят следа по постоянно променящото се пясъчно дъно на времето.
Характерът създава причудливи сенки върху повърхността на раковината. Те се изменят всяка минута, както слънцето променя игривите си светлинки, отразявайки се в бляскавата морска повърхност. Но има и нещо, което е обединяващо за всички раковини, за всеки живот. Това е волята, която топлото слънце на Създателя влива във всяка седефена черупка. Но при едни волята може да повехне и дори напълно да изчезне, тъй като често се случва крехкият живот да попадне в ледено и пусто море, някъде там, на крайния полюс на завистта и омразата. Тогава черупката губи седефения блясък на своя ентусиазъм и посивява, превръщайки се в невидима песъчинка под безмилостните удари на алчното общество.
Други раковини достигат до топлите морета на любовта, помощта и разбирането. Те разцъфтяват от благодатно вдъхновение и заблестяват все по-силно. Черпят сили за живот от всяка люспица, донесена от морското течение, от всяка незабравима и божествена картина, изпречваща й се на пътя.
Но движението на раковината, нейното развитие зависи от въртенето на спиралата, която я обгръща неминуемо. Докога човек ще върти спиралата на живота, зависи от неговата силна воля и от неизвестността, чиято продължителност той сам избира.