„Отвънка ухае на люляк,
отвънка е синьо небе.
Приятелю, птиците чу ли?
Отвънка е пролет! Здравей!“
Никола Вапцаров
Тя е тук. Дойде най-накрая. С птиците и слънцето; млада, свежа и благоуханна; розова, бяла и алена; топла, хладна и вятърничава; жива, искрена, дишаща и по-прекрасна от всякога. Пролетта…
Тя носеше със себе си смях и сълзи, дъжд и слънце, сила и слабост. Но най-вече ни подари надежда. А ние цялата я бяхме изгубили през зимата. Бяхме забравили какво е да си радостен и да тичаш на воля по затоплящата се земя. А тя отново ни го напомни. Както всяка година…
Не е случайно това, че пролетта значи толкова много. По-прозаичните ще кажат: “Какво толкова – просто един сезон.” А не съм съгласна. Защото пролетта е символ на началото, на раждането и на любовта. Защото всяка година, когато тя настъпи, ние се променяме. Поне малко. Забравяме страховете си, захвърляме лошото настроение, събличаме сивотата и се обгръщаме с цвят. Надяваме най-хубавите си усмивки и излизаме навън. А там, дори да живеем в най-мръсния град, ни завладяват нейната чистота и свежест. Жадно поглъщаме всяка чаша светлина, с която тя ще ни почерпи. Единствено тогава вярваме, че можем всичко. Мечтаем като деца, ставаме по-наивни, авантюристични, по-истински. И понеже всяко начало носи надежда, и понеже ние така се нуждаем от нея, започваме да търсим и искаме своето бъдеще. По- добро бъдеще.
Обичам пролетта. Обичам я такава, каквато я рисуваха в детските книжки – с розова дреха и сини очи, с кокичета и минзухари в косите, с ведър и любящ поглед. Обожавам начина, по който ме променя всяка година, нейния аромат и пъстрота. Харесвам дори това, че е винаги различна – ту ранна, ту късна, ту усмихната, ту вятърничава. И най-вече прекрасна… Някой ми каза, че климатът ни се променял. И скоро нямало да има междинни сезони. Само зима и лято като в тропиците. Ужас! Аз не искам да живея в свят без пролет. Където жега и студ се преследват вечно като луди, където лекият дъждец – сякаш пролетни сълзи – го няма. Моля се да не стане никога така.
Защо ли пролетта е толкова специална? Или е, може би, само за мен. Не! Нима няма хиляди доказателства как тя влияе на хората: “Пролетта на народите” или “Пражката пролет”. Нима в изкуството не е възпята милиони пъти… Тя винаги събужда творческия ни дух. Подтиква ни към промени, към революции. В личния ни живот и по принцип. Затова ни е необходима.
Струва ми се обаче, че тя крие някаква тайна. Нещо, което никога не сме разбирали. От което се страхуваме и възхищаваме едновременно. И именно то е карало древните да принасят жертви, да търсят някакво вълшебство, да изпадат в транс. Не случайно кукерските игри са през този период. Пролетта има своята мистерия – както и всяко хубаво нещо. Не се наемам да я разкрия, но си мисля, че е свързана с тайната на живота. Тая, която всеки иска да научи. И учените – биолози, историци, астрономи; и всички религии и обикновените хорица, ставащи по едно и също време всеки ден. А тя, пролетта, още с разпукването на първото семе и с поникването но първото кокиче, отдавна вече я е забравила и прибрала но дъното на своите джобове за догодина. И ако това не е магия…
Родена съм през май и изцяло свързвам живота си с пролетта. С много бури и още повече слънце, променлив, разнообразен. Тя е моята орисница и аз под хилядите пластове сериозност и добро поведение съм като нея – вятърничава и влюбчива… Помня букетите лалета за първите си рождени дни. Помня гергьовските люлки и великденските камбани. Помня венците за двадесет и четвърти май. И всичко това е част от мен и ме прави такава, каквато съм.
Иска ми се пролетта никога да не свършва…
Излизам навън, за да помириша нейното слънце и аромата на люляка. За да я почувствам с всяка своя фибра. За да и подаря сърцето си – както всяка година. За да чуя птиците и видя хората и как песните им са отново тук. Струва си… Струва си да преживееш хиляди зими само и само за да вдъхнеш пролетта. А тя мило ти се усмихва, побърква хармониите ти, окрилява душата ти и прави всичко розово. Поне за миг.
И просто те кара да обичаш и да мечтаеш за любов. Защото само така тя ще е част от живота ти по-дълго. Защото само влюбените притежават нейната жизненост и само те сякаш за миг откриват нейната тайна. И създават живота. Мисля, че е излишно да казвам повече… Единственото, което искам, е да се събудя от дългия зимен сън, да я почувствам и запазя някъде дълбоко в себе си. За да не губя надеждата, която тя ми подари, никога.
Белокрили пеперуди навсякъде, вълшебната песен на славеите и много, ама много, синчец…
С една дума – ПРОЛЕТ.