Любовта запали се веднъж,
но дойде и есенният дъжд.
Опитва се насам-натам
да гаси жарта с обилни сълзи,
сълзи, приличащи на капчици дъжд.
Сега остана само мисълта,
живееща в сърцето й,
надявайки се да се прероди,
гласът й нежен, ликът с небесните черти.
Но уви, този есенен дъжд
изми и мимолетното видение
на истинската красота.
И останаха само стъпките от спомена,
който така омайваше клоните от нейното сърце.
Дъждът е времето на любовта.
Сезонът на любовта е дъждът.
Дъждът.