И все пак ще дойде в душите ни пролет.
И все пак…
…след дългата зима.
Ще дойде с усмивка, с прегръдка, със полъх…
и все пак ще дойде – та ние сме нейни!
Та ние не можем без нея да дишаме…
Без нея да виждаш да вярваш, да чувстваш?
Без нея е трудно, дори непосилно е…
Душата не може без мисъл за пролет!
Тя властно ще дойде със своята нежност,
със полъх от слънце, със цвете сред мрака.
И подлата зима не струва пред нея…
Не струва!
И миг не ще чака…
И с нашата пролет ще станем пак пролетни!
И нищо, че бяхме и есенни, зимни…
Със птиците всеки отлита високо
и цъфва от слънцето…
цял във красиво.
И все пак ще дойде, аз зная, тук пролет,
дори да се бави – изгубена в облаци.
Ще дойде с любов, със надежда, с доброто.
Ще дойде пак пролет – и тук, и в сърцето…
Ах, вижте я, идва!
Вратите отваряйте,
И нека посрещнем я – тук, във сърцето си…
ТЯ – наше спасение от дните, студените.
ТЯ – наша причина и стимул…да дишаме…