„Бог съществува , или не съществува.”
Блез Паскал
„Му-му-му”-измуча кравата и продължи
а пасе трева,отричайки с пълна сигур-
ност чувството „любов”,без да имаше
ни най-малка представа,за какво краси-
во нещо,става въпрос.
„Бог съществува , или не съществува?”-на този въпрос много от моите връстници биха отговорили с многозначителното : „А,де?” и биха се заели с по-важни дела . А въпросът може би е много труден . Но пък отговорът е наистина потребен за всеки един от нас, за да знаем какво да правим и какво да очакваме . В същност цитатът в заглавието е с препинателен знак точка , а не въпросителен,защото изречението е съобщително . Като изречението : „Тази книга е английска или българска.” Всеки трябва да предположи едното от двете и да реши , дали да я чете или не. По същият начин всеки трябва да има становище по „въпросът” . Но нека да се направим на глупави , на незнаещи отговора и да си пофилософстваме , търсейки го.
„Всичко,мили деца, е започнало от големият взрив.”-каза госпожата от началното училище и децата в този миг приеха това за истина-цялата,абсолютна и изначална истина.Но кой направи така,че да стане този голям взрив ? Този въпрос се появи чак в гимназията ,когато учителят по физика обясни , че: „Всяко тяло запазва състоянието си на равномерно , праволинейно движение или на покой , ако върху него не действат други тела . ” Но вече беше късно децата да се замислят за неща , за който вече имаха разумен отговор . „Кое е това тяло?Може би Бог?Ако е така ,може би ще трябва да призная ,че съм създаден от кал . Но това не е така . Г-дин Дарвин е обяснил всичко по много по-смислен начин-маймуни , човекоподобни маймуни , открити останки.Всичко е доказано.”Като се замисля това има същият смисъл катода предположа , че грамофона на баба е родил уредбата ми , а не че нечия мисъл е създала от нещо по-просто,нещо по-велико.Но няма да се замислям . И въпросът затихва.
До момента,когато някое симпатично момче ти разбива сърцето,родителите ти те обвиняват несправедливо,приятелите ти те нараняват и ти осъзнаваш , че нещо те боли и това нещо определено не е тялото ти.Със сигурност е нещо от друго естество , нека да го наречем душа , за по кратко . Да,но от къде е тя ? В часа по биология ти обясняват най-подробно , до секунда размножителният процес при хората , но никой не ти казва къде кога и как , при кой етап на митотичното делене,се образува душата ти . Със сигурност съществува по-разумен отговор от това че Бог ти я вдъхва . Но стига излишни размисли.
Тъкмо успокоен,влизаш в час по философия,когато ти налагат да пишеш доклад за Блез Паскал и ровейки в неговата биография намираш някой странни факти-уж бил умен човек , измислил „Теоремата на Паскал” , сметачната машина , теорията на вероятностите , аналитичната алгебра , а в един момент започва да говори за някакъв облог за Бога -дали го има , или го няма.
И така , опитвайки се да си изкараш оценката по философия, препрочиташ думите на този човек и започваш да намираш логика в тях и в теб се появява притеснението , че или и ти си полудял като него , или духът на баба ти се е вселил в теб . А тя обичаше да казва,че Бог те гледал . „Че кой го е сложил там да те гледа?Защо и как успява да види всичко ? ”После в съзнанието ти изникват думите : „Човек използва 3-4% от мозъка си.”И в теб се ражда идея.За миг да си представиш , че вярваш на този философ , да вникнеш в идеите му и да ги обяснищ на съучениците достатъчно достоверно…
14 часа по-късно,след часа по математика,си застанал пред съучениците си и им обясняваш разпалено , как има много смисъл в това да има Бог:
„Добре , защо искате някой да успее да обясни всичко с думи.Те и без това са толкова объркващи , какво остава като ги използваме за нещо толкова сложно,като да обясним от къде идваме . Все едно риба да обяснява водата . Защо просто не се опитаме да си представим нещо поне малко различно по естество от нас и от всичко около нас ? Защо като си задаваме въпроси като „От къде е този Бог?” , „Защо ни е създал?” и „Кога ни е създал”,не си представим , че има нещо друго освен нашата действителност . Че вечност е много различно нещо от времето което „тече” в нашият свят . Че безкрайността , не може да бъде осъзната от крайният ни , материален мозък. Склонни сме да приемем съществуването на извънземни и всякакви подобни , но не и ,че Бог може да е нещо по-различно от човекоподобно същество с бяла мантия,върху тялото си.Че той изобщо може да няма тяло ! Че не е нито газ,нито твърдо вещество,нито,че е течност.Може би ако не използвахме само четири процента от мозъка си,щяхме да успеем да вникнем в това малко по-дълбоко . Хората сякаш по-лесно възприемаме думата съдба , защото не я свързват с никакъв конкретен образ , нямат визуална представа за нея , но я усещат и за това са по-склонни да я приемат.И защо религията да е нещо отживяло , ограничаващо , обременяващо , когато тя може да е спасителният ни пристан , успокоението , сигурността .И защо догмите, „10-те Божий заповеди” и всички останали правила на богoугоден живот да са ограничения и излишни мъки , като може би те улесняват човешкото съществуване . Вярата може да даде спокойствие . Да не ни кара да търсим решения на проблеми , за който няма идеално решение . Още от древни времена хората са вярвали в много различни неща , но пък винаги са усещали,че има нещо над тях . И понеже в думите си се оплетох ще цитирам философа : „Не зная кой ме е създал , нито какво представлява светът, нито какво съм самият аз ; в ужасяващо неведение съм за всичко ; не зная какво представлява тялото ми , сетивата , душата и онази част от съществото ми , която обмисля думите ми , която разсъждава за всичко и за себе си , но се познава толкова малко , колкото всичко останало…” И в този ред на мисли Паскал казва , че трябва да вземем решение . Нека да си представим , че това е решение на задача , от кандидат-студентски изпит.И ето задачата ни се струва твърде лесна . Нещо не е в ред .И аналога на тази лесна задача е лесният живот – да правиш всичко , което пожелаеш,без да се ограничаваш от норми и правила , без страх от нищо . И в този момент те озарява мисълта , че трябва да сложиш „дефиниционна област” на задачата(интервал от числа ,които ограничават решението). И задачата става по-трудна , но пък по-смислена- като за изпит . И ето тук се появява нуждата от облог , за която ни говори Блез Паскал . Да заложим на това , че сме твърде умни и задачата е лесна , или да се задълбочим , търсейки по-смислено решение . Ако се огледаме малко , ще видим , че хората вече пишат на втората си страница и това ще ни подскаже . А впрочем аналог на това вглеждане е да разгледаме природата – в нея всичко е толкова смислено . А ако случайно сме избрали грешен път за решаване , но имаме правилни разсъждения , ще открием противоречие . Това ни казва Паскал с думите: „Да разгледаме двата случая:ако спечелите,печелите всичко,ако загубите ,не губите нищо.Обзаложете се прочее без никакво колебание,че има Бог.<Прекрасно,да,трябва да се обзаложа,но не залагам ли премного?>Да видим . Тъй като изгледите за печалба и загуба са еднакви има смисъл да се обзаложите,че Бог съществува…”
На другия ден отивате в библиотеката за да върнете „Мисли” на Блез Паскал и забелязвате,че всички бройки от книгата са взети , което ви кара да повярвате сами в това , в което сте накарали да повярват и другите.
И така един елементарен опит да се изкаже неизкажимото и да се обясни необяснимото приключва . Философията се състой в това да не се уподобяваме твърде много на кравата и да отричаме неща , само защото не можем да ги осъзнаем . А всеки може да ги разбере , поглеждайки нощното небе с мисълта : „Защо мисълта ми е ограничена? Защо ръстът ми не е произволен ? Какво основание е имала природата да определи този срок…”А и все пак съществуването на Бог е вяра,не знание,а ВЯРА . И както обичам да казвам : „Въпрос на 60-70 години е да разберем .”А до тогава ако вложим малко мисъл и смисъл в живота си,той със сигурност няма да стане по-лош.