Отшумяха празниците : Новата 2007ма година, приемането на България в Европейския съюз. Незабелязано влязохме в ежедневието. Поуспокоихме се, поогледахме се, еуфорията премина. Започнаха да се чуват различни оттенъци на здрависване с Европа. От някои страни се чува „Добър ден, Европа!” и имаш чувството, че това е гласче на първолак, за първи път, отварящ вратата на класната стая. Гласче, разкриващо радост, но в същото време и тревога. От други места се чува възторжено „Добър ден, Европа!”- сякаш спечелена шестица от „Тото”. Има и горди гласове, на събудената Асеновска кръв, владетелка на ромеите и латините: ”Голяма работа! Преди векове ние бяхме вашите властители и сега си получаваме заслуженото. Не вие ни правите чест, а ние – на вас!”
Дали след първи януари промените в политиката са повлияли и на нас? Дали подписването на поредния договор ни направи по-човечни? Какво всъщност очакваме от Европа? Не мисля, че само отмяната на митата и акцизите. По-важно е сливането на културите, знанията и опита. От изключително значение е търпимостта между религиите и църквите, търпимостта, която предразполага за мирно съжителство. Свободата на вероизповедание е загасила столетни войни между европейските страни – пример, от който трябва да се възползва и останалия свят.Не е важно в кого вярваш – в Бог или Аллах, кого почиташ повече – Светата Дева Мария или Исус Христос, важно е всеки да има будна съвест.
Но това обединение не се получава изведнъж, не само на хартия.Всеки сам за себе си трябва да реши какво иска от Европа и какво може да й предложи.
Лично аз се надявам Европа да повлияе на моето развитие като личност. Да ме научи на толерантност и умение да правя компромиси.Надявам се, че в скоро време няма да има нужда да напускам България, а с Европа ще се запознавам през прозореца на екскурзиалния автобус.
Засега не съм сигурна какво мога да предложа на Европа, но, за да постигне целите си, всеки от нас трябва да положи упорит труд.
И преди е имало „Добър ден!”, но само че с друг, вече несъществуващ съюз. Това е била причината да се срещнат моите родители. Съюзът се е разпаднал, но пък съм се родила аз. Може би след двайсет години, майка ми ще милва скандинавската главичка на своето внуче.
Не подписът под договора ни прави единни. Стъпка по стъпка, казвайки „Добър ден!” не Европа и Азия, Африка и Америка, ще станем единен народ. Народ без предразсъдъци и граници, свободен и всесилен. Тогава всички заедно ще кажем „Добър ден, Вселена!”