И застинал той от миг на нежност разгромен
под сиянието на греховните си мисли.
В звяр зловещ превърна се човекът
под лъчите на умиращото слънце.
Дерзания горещи раздираха без край
крехката му вече вяра в доброто.
И никой не разбра как под този залез от
угасващи лъчи за сетен път склони глава Човечността!