Поглед в мрака
Не можах да гледам как цветовете на неопорочено сърце бледнееха пред позорните очи на човек по-мръсен от калта. Как ли той успваше да губи разум през нощта, за да попадне в безсъзнание. Дори не ще посмея да го нарека и сън, защото бясно куче не може да заспи, то просто губи сили и се просва на земята. И в онзи миг позорен аз стоях, не толкова стоях, а просто аз блуждаех из прахта и пушека на таз миризлива и два пъти по-тъмна уличка. В начало скован от страх и обладан сякаш не можех даже да помръдна, гледах как се гаври той със малкото дете. Сянка хвърляше съседната тераса, и тази сянка бе единственото нещо, което раздели ме от това да видя как отлитна си душата на детето. Тогаз, аз счупих оковите и тръгнах към тъмнината. Светлините от лампата нарочно сякаш бягаха от ъгъла порочен, те не смееха да разкрият туй, което криеше се там. Само стъпка една успях да направя и нещо отново скова кръвта ми. Рев, тънък и остър прониза ме целия, очите ми не посмяха да се отворят, от чутото само разбрах, че в ъгъла тъмен никой не вярваше в бога. Сърцето ми ако можеше щеше да ме разкъса отвътре, на свой ред да излезе и да… и там да остане в жертва… дори да убие…