Изчезна блясъкът на влюбено момиче във очите,
на целувките и ласките избледняха бавно следите,
спомените неусетно с времето се заличават,
сълзите спряха душата наранена да изгарят.
А сега любовта и тиха,чиста и невинна
пресъхна сякаш е една река пустинна.
Сърцето вече за любов не смее да мечтае,
единствено да спре да се разкъсва то желае.
Моли се на Бог,болката дори за миг да спре,
но сякаш той нарочно му отвръща- Не!
Така ден след ден бавно в болка то умира
И утеха в този свят жесток досега то не намира.
Със сетни сили пред Бог се моля за това сърце,
ако съм сгрешила,за прошка протягам своите ръце,
но нека не оставам в този мрак и мъка да живея
и все по-силно за тихата си смърт неспирно да копнея…