Напих се…чашата с умора пресуших,
а надеждата от дъното изчезна.
Сега какво да правя,ми кажи!
Как без нея сърце ще издържи?
И поръчвам си още сто грама умора.
А вътрешно искам чаша любов.
Но нали съм вече мъртво пияна…
Наливай!Да бъде дозата двойно голяма!
Та нали съм редовна клиентка
с малко лицемерие ме почерпи,
а може би омраза за украшение
ти единствен сега прецени.
А ето идва и милото момче-
Вчера ме почерпи чаша състрадание.
Направи ми впечатление-запомних го добре.
Всички други поръчваха презрение.
Ела и ти да се почерпим нещо.
Аз ще ти дам чаша отлежала любов,
а за мен какво да е- сам избери,
но получавам пак нещастие…нали?