Спомени, спомени,
търкалят се по пода.
От тебе изгонени
измръзнали от злоба.
И уж тихо, без глас
в нощта се топят,
а от болка и ужас
не спряха да крещят.
Спомени, спомени
от мъка примряли
и думи неказани
отдавна заспали.
Сънуват и трептят
от студа между нас,
а да плача аз вече
останах без глас.
Спомени, спомени
вече изгоряха
и лъжите измолени
отдавна отлетяха.
А очите ми изсъхнаха
мръсни и голи.
Отдавна се затвориха
завинаги! Защо ли…
Спомени, спомени
търкалят се по пода.
От теб отдавна гонени,
измръзнали от злоба.
Гореща и отровна
кръвта им изтече
и нощта гальовна
прегърна ги вече.