Последен поглед на последната ви снимка. Очи затваряш уморена. И нежен звук – звукът на тишината те обгръща. Луната тихо за любов нашепва. Нощта заспива, ти с нея, към свят на сънища пристъпваш. За този свят мечтаеш денем. Градина с хиляди цветя и птици, сред тях царят блаженство и любов. Китарен звън и слънчеви лъчи те съпровождат по незнаен път.
И ето го, любимият е там. Стои, с разтворени обятия те чака. Не наяве, не! Насън! Той пак е с теб, и ти си с него. Стоиш безмълвна, неподвижна. Сънят те прави толкова щастлива. Една усмивка – слънчева, невинна по алените устни се прокрадва, а в отговор- целувка. Така бленувана, мечтана. Един копнеж по нещо толкова желано те кара да трепериш.
Пристъпваш бавно, плахо го докосваш, от страх да не изчезне. Нали е сън, а не наяве. Подаваш му ръка, а той с прегръдка на неизречените думи ти отвръща. Сърцето ти напира да изскочи. С неговото иска да се слее, но уви,не може. Нали е сън, а не наяве.
Не, не искаш да си тръгваш, ала незнайна сила от нежната прегръдка те изтръгва. Сълзи по бледото лице се стичат. Опитваш да извикаш, но не можеш. Градината потъва в мрак. Не виждаш нищо друго освен един силует. Ти знаеш, че това е той-любимият. Стои и чака следващата среща.
Мигът бе сладък, ала свърши. Слънцето припряно те събужда. Денят тей дълъг ти се вижда. Тъй сив и мрачен,и студен, а уж е слънчево, красиво… Но този ден бледнее пред съня. Пред неговия блясък, пред неговата чистота. Пред срещата с любимия,
пред любовта…