Искам те, но те искам завинаги.. Нощ и ден само с мен да си истински.. Но само аз ли искам това?! Всеки човек го иска.. Всеки човек мечтае да отпие от сладкия вкус на любовта.. Но едно са фантазиите и мечтите, а съвсем друго – реалният живот.. Не можеш да се запознаеш с някого и след два дни вече да го обичаш, та ти дори не може да го харесваш..
Всички тези чувства са илюзия, момент на слабост.. Привлечена си от красотата на новия човек, от излъчването му; около теб започват да минават пеперудки.. И какво? Влюбена си? Не! Само ти се иска.. Не искаш да си сама.. Искаш да бъдеш обичана, да се чувастваш желана.. Да знаеш, че някой някъде постоянно мисли за теб..
Минават дни, седмици, месеци.. Ти си с този вече добре познат ти човек.. Харесвате се, не спирате да мислите един за друг.. Обичате се може би.. Но в един момент отношението му към теб се е применило. Станал е по-безразличен, по-груб.. Осъзнаваш, че си хлътнала до уши по него и си готова на всичко, а той не го оценява.. И пропадаш.. Пропадаш в черна дупка.. Скандал след скандал и.. край! Любовта започва с усмивка и завършва със сълза.. А ти, обръщайки поглед назад, виждаш тази усмивка, неговата очарователна усмивка.. Но виждаш още нещо.. виждаш сълзите по искрящите си бузи – тези несподелени сълзи, придружени с болка, нестихваща болка.. Разбито сърце.. Познато ли ти е?
Чувстваш се излъгана. Изоставена в разбития ти розов и влюбен свят.. Сама! Сама, докато не срещнеш отново „нов човек”, с „нова красота” и с „нова очарователна усмивка”.. и отново – пеперудките, летящи около теб, но този път по-малки.. А замисляла ли си се какво ще правиш в момента , когато тези пеперудки са толкова малки, че чак ги няма?! Запитвала ли си се дали можеш винаги да издържаш на този кръговрат? Можеш ли всеки път да събираш разбитото си на хиляди парченца сърце.. Заслужава ли си? Замисли се..