Море

То не бърза за никъде,винаги е там и те чака.Пред никой друг не можеш да довериш тайните,желанията и копнежите си така,както пред него.Кара те да се чувствашспециална,единствена,божествена…

То те зове и ти не можеш,а може би и не искаш да му се противопоставиш. Всичко започва бавно и внимателно.Първо се срещате.После то леко те докосва,опознава всяко кътче от тялото ти,поглъща жадно аромата на косите ти.Ледени тръпки пронизват плътта ти,спират дъха ти,сърцето ти…Трепериш от възбуда пред това ново и непознато усещане.Оставяш се в опитните му „ръце”.Вълни от екстаз се разбиват в теб една след друга и всяка следваща ти доставя все по-голямо удоволствие.Вече те е направил своя и доволно те носи по безбрежната си шир,а ти безропотно и смирено се подчиняваш.Кожата ти все още изгаря от настойчивите му ласки.Една последна вълна се плисва в теб за да махне непокорният кичур коса от лицето ти.Кожата ти е напоена с неговият натрапчив,солен вкус,а в очите ти вместо страх вече блести неговия образ-образа на насладата.Не си същото малко,невинно момиче,което беше вчера.Стоиш сгушена в прегръдките му и се чудиш истина ли е било случилото се между вас.За жалост трябва да тръгваш.Не ти се иска тази приказка да свършва,нали?Но уви,всичко си има своя край.Вървиш бавно.То продължава да те наблюдава за да задоволи вълчия си апетит за още.Обръщаш се за последно да видиш обекта на желанията си и после тихо се изгубваш в далечината.Без обяснения,без уговорки,всичко беше просто един случаен флирт.Но ти пак ще си негова и то го знае,защото всички се връщат,а ти беше просто една от многото…специални,единствени,божествени…