Там
Там, под синя пелерина
обсипана с безброи звезди
Танцува „ТЯ“,в бялата градина
Облечена с разноцветни светлини!
Дрехата и-смарагдово зелена
окичена с перлени снежинки
движеше се под лампата-смутено
усмихваше се и пръскаше искри!
Разперваше „ТЯ“ клонките си нежни
обляни в сребърни цветя,
приветстваше надежди окрилени
Познахте ли коя е „ТЯ“?!
Десимира Пенчева
Празникът на усмивките
Отново идва времето, в което всеки забравя лошото,мъката изчезва от сърцата ни,злото се скрива в своята дупка,за да даде път на добротата,която върви по целия свят и дарява щастие.Това е времето,в което човек отваря сърцето си за другите.Времето,в което най-съкровените ни копнежи и мечти се сбъдват!….Отново ще е Коледа! Празникът на уюта,добротата и семейството!
Коледа се откроява ,свети със спомен,за разлика от делника.Традициите,характерни за празника,светлите витрини,настроението и атмосферата,която се носи ,радва човека.Радва го,защото го откъсва от ежедневието ,кара го да се отпусне.А в днешния напрегнат живот това е нужно. Но защо точно Коледа е смятана за най-светлия празник?Защо по това време на годината има толкова любов и разбирателство? Може би..и самата атмосфера ни отвежда в света на приказките.Всички тези улички-светещи в различни цветове,снегът-сипещ се като мека коприна,галеща изпръхналите от студа лица,коледните елхи-отрупани с подаръци,приветстващи чистия и светъл дух на всички деца…! Да определно,Коледа е най-въздействащият празник! И ако е така,то-да…по Коледа стават чудеса!
Но нека да не забравяме едно от най-важните лица,което както в коледните приказки и песни,така и в съзнанията на всички деца присъства ,а именно Дядо Коледа!Белобрадият,добродушен дядо,който изпълнява нашите желания!Но едва ли има човек,който понякога да не си е задавал въпроса:Съществува ли найстина Дядо Коледа ?….Аз вярвам в Дядо Коледа,вярвам и в чудесата и в приказните феи,защото те ми дават това,което никой и нищо друго не може да ми даде-те ме карат да мечтая! Всеки път ми разкриват един вълшебен свят ,неподправен и чист,пълен с чудеса!
….Трябва да вярваме! Все пак когато желаем нещо от цялото си сърце,то тогава нашите копнежи се осъществяват.
Всеки има нужда поне за малко да се върне назад към детството.Да си спомни какво е да си дете поне за пет минути ,защото детството е най-невероятната приказка,която всеки един от нас е преживял,и именно Коледа ни връща в този идеален свят!
….Отново ще е Коледа! Отново ще преоткрием живота си,за да издирим новите си сремежи.Край и начало,тъга и радост,болка и щастие…Всичко е Коледа.Неповторимо!Коледно!
Илина Георгиева
Коледна измама
Коледа – красива приказка или лъжа? Дали не е просто измама, прикрита под фасадата на коледното настроение и подаръците? Е, да, всички изпадат в еуфория, децата играят около масата, докато добре похапналите баби, дядовци, мами, татковци и всички други от рода се поклащат от бедро на бедро и се смеят шумно със зачервени лица. Скучно! Това е толкова скучно! И тази Коледа – от филмите, където семейството в тесен кръг играе с децата или отварят подаръците под елхата заедно, е илюзия…просто измама.
Децата, и те заблудени, чакат така прословутия Дядо Коледа да влезе през комина, а тези с по-развито въображение го изчакват да изскочи от цветния монитор, докато гледат някой филм. Тогава се появява някой да им каже, че Дядо Коледа не съществува и празникът рухва. Чуват се детски плач и молби: “Мамо, кажи им, че Дядо Коледа съществува!” И тогава цялата коледна еуфория се превръща в коледна пародия. Да, Дядо Коледа съществува по картинките и във филмите, е да ама само в тях, защото току-що умря в сърцето на едно четиригодишно детенце, което чакаше до късно брадатия дядо, но вместо него, то видя как иззад гардероба майка му се подаде, запъти се към елхата, без да забележи детето си, и постави подаръците. Това наистина натъжи детето. И цялата тази коледна приказка, всички мечти и желания рухнаха или по-скоро пораснаха. Детето разбра, че всичко е измама и порасна. Вече Коледа не беше празник, а омразен и скучен ден. Дори Нова Година не беше забавна, нито сурвакането, нито дори всичкият шоколад, който получаваше. Всичко беше скучно и досадно – една пародия, прикрита под красивото наметало на илюзията.
А аз, по Коледните празници обичам просто да се разхождам сама и да се смея на тълпите по центъра, потънали в самозабрава и коледно настроение. Намирам всичко това толкова досадно. И какво толкова? Бъдни вечер, после Коледа и всички похапват, попийват и се кикотят на глупости, после идва и Нова Година. Брат ми винаги се радва на този празник…сурвака и после получава лакомства и пари за две-три изречения с безсмислени пожелания. Е, да, ама за мен това е излишно. И какво – идва друга година, след нея друга и така нататък. Всички крещят, щом стане 00:00 часа, пият шампанско и се радват на късметчетата, които по принцип би трябвало да определят какво ще ти се случи през новата година. Но нима това е възможно? Една глупава хартийка, сложена в баницата? И защо тогава слагаме само добри неща? Нима нищо лошо няма да ни се случи? Не! Но никой не си дава сметка за това и продължаваме да се въодушевяваме от тази измама. Ох…стана 00:00 часа и всички се разшумяха…заболя ме главата…отегчих се… Спирам да пиша, че да се чукнем за наздраве… Наздраве!
Николета Попова
Година изминава
Бързо се изнизват дните ни-
Година цяла изминава
И множество неща се случиха-
Колкото се подредиха,
толкова се развалиха…
И започнах това пътешествие
На площада сред фойерверките златисти…
А после времето потече,
Пролетта намигна и намина,
Приятелства започнаха да се разпадат,
Приятелства започнаха да се градят.
Дойде и лятото горещо,
Когато топлина ни гали
И нови хора се явиха,
Грижовно водени от готини познати.
И бяхме все така щастливи,
Но имаше и мигове тъга…
Ала усмивките игриви
Стояха повече по нашите лица.
Отмина лятото и есен се понесе
От вятъра със жълтите листа.
Приятелства се сринаха,
Изчезнаха пък други,
Училище скова пак нашите сърца…
Ала подреждат се съдбите,
Някак се подреждат занапред.
Писането за мечтите
Сгражда моя бъдещ ред
И той по-зрял и по-човечен
Е с всяка крачка по асфалта на живота.
Остава там обаче
Едно чувство, че значимост няма
И едно море безбрежно
Ще пресъхне в грозна яма…
Дните ни минават толкоз бързо,
А толкова неща се случват покрай нас…
Годината започнах на площада
сред фойерверки – златни светлини,
ах, тя вече изминава,
какво ли още предстои?
Христо Мухтанов