Поетите се раждат в
матови отблясъци
средласкаво-прасковитеградини
на Сътворението
( С. Рошкев)
“Поетите се раждат”. В някой късен час – след напрегнатите опити да се реши някоя сложна задача, чийто отговор най-после е получен; след прочита на някоя “скучна” книга от задължителния литературен материал, който все още чака своето осъвременяване; след поредния “сапунен сериал”, подарен на БНТ … – някой сяда пред белия лист.
Някой, някъде, някога заживява в свой собствен свят. Хаотични мисли търсят своята логика, неясни образи следват чувствата. Появява се първият ред, веднага до него се настанява вторият, третият се стреми да ги измести… Борба на думи, образи, редакции… Пореден смачкан и захвърлен лист.
3
“Поетите се раждат”. Същият този някой, някъде, някога отново сяда пред белия лист. Страхуващ се от поредното разочарование, но твърдо решен да победи, да се роди, “преди да се е уплашил”. Звездите му смигат заговорнически и чакат първи да прочетат написаното. Изгревът нетърпеливо се подготвя, но е убеден, че ще присъства във всеки стих . Просто знае, че СЛЪНЦЕТО Е В НАС.
Камелия Станчева
