Когато някога ме видиш,
дали ще трепне нещо там отвътре,
дали ще ме познаеш,дали ще се обърнеш?
Ще кажеш ли “здравей“, ще мръднеш устни ли,
или изобщо ще загърбиш мен?
Но аз ще помня теб, онзи светъл ден,
когато ти дойде при мен,
без да знае тя за мен.
Не зная как се случи, не зная как
успях,
но сърцето ти получих и дълго твоя бях.
Когато си замина, когато ме остави – тя знаеше за мен, за теб и любовта ни.
Последната целувка, целувка, дума мила
ще помня аз със теб,
ще помня и… ще те подмина!
Антония Тодорова