Тъй тъжни са сърцата, когато се разделят,
и очите, и ръцете тъй студени,
тъй толкоз силно те копнеят
да се съберат отново заблудени.
О, Боже, това ли е любов?
Какво ти давам аз и ти какво ми връщаш?
В този страшен, без любов живот
любовта в отрова ти превръщаш.
Кажи, любов, къде си?
Къде очите ти ще спрат във друг -
тук ли си, или трябва на други адреси
да търся теб, да търся друг?
Като жаден във пустиня ще пребродя
да те потърся, скрита като капчица вода,
света така жално ще обходя
да срещна и отпия твойта красота.
Накарай ме отново да забравя
колко болка има в тоз живот,
как тъжно, тихо някой си заравя
спомени от изминала дълга любов.
Съжалявам, Любов, но заминавам,
ще мина оттук, ще мина оттам,
на хората малко щастийце ще раздавам
и може би пак ще се върна насам.
Антония Тодорова