Къде отиде любовта?
Омразата ли ви завлече в пропастта?
Къде отиде любовта?
Нали уж тя задвижваше света…
Болести, тъга, проблеми…
Хората от мъки са обременени.
Забравили сме сякаш да виждаме доброто във света..
Та нали уж то ни кара да посрещнем сутринта?
Изкуствена умивка лицето озарява,
А отвътре болката сърцето подчинява.
Хората, от мъка угнетени.
Живеят със собствените си проблеми..
Ние ли така избрахме да живеем?
Или системата ни кара да се борим, за да оцелеем?
Забравихме ли как подава се ръка?
Или ни е страх, че това ще доведе до гибелта?
Вярата ли сме изгубили в света?
Или вятърът на злото ни лиши от доброта?
И защо показваме това на своите деца?
Нима желаем да погинат в таз безмилостна борба?
Хора има много, но малко са човеци.
И всеки ден загиват те като бойци.
Сковани от болка и тъга.
Търсят изход от поредната беда…
Къде отиде любовта?
Омразата ли ви завлече в пропастта?
Къде отиде любовта?
Нали уж тя задвижваше света…
Владимира Иванова