Затварям очи, мрак нахлува
и все едно вятър ме е отвял,
стоя на брега, а вълните плискат ходилата ми.
Загребвам от пясъка, поглеждам към моя вечен дом-
Там, където мечтите ми стават реални…
Там, където съм щастлива
И не ме е страх за утрешния ден.
Там, където съм свободна,
Свободна като птиците,
Които пеят песни покрай мен…
И искам тази свобода да бъде вечна!
А сега ще ме запитате:
Не обичам ли някого,
Нямам ли друг дом,
Къде ми е душата?!
А аз ще ви отговоря с прости думи:
Душата ми остана при морето!
Йоана Петрова