Имам те, и пак те искам.
Да си с мен едно в нощта.
Сгушена, във теб да се притискам.
Изгубена в момента и във вечността..
Да ме докосваш нежно,
косите ми да галиш,
на мойте устни вечно
с усмивка усмивката да палиш.
Да ме гледаш право във очите
с поглед топъл, пълен със любов,
и да искаш само ти да спреш сълзите-
със целувка плаха – лек безмълвен зов.
Но ронят се една след друга,
макар да съм с усмивка на уста.
Се питам аз дали не съм в заблуда,
дали сега съм в реалността…
Миг само.. кратък допир.
Усещам силна пареща ръка.
Носи ми спокойствие и мир.
И знам – всичко е наред сега.
За тебе аз бленувам,
потъвам във нощта.
Ти си блян наяве –
сбъднатата ми мечта!
Мирелла Кръстева