За твоите очи бленувам,
които всяка нощ сънувам.
За устните ти аз копнея,
за които вечно ще милея!
Умирам очите ти пак да зърна,
преди отново да се превърна
в нежен бисер непокътнат,
погубен и забравен…
Искам при теб да съм сега,
в прегръдките ти аз да се топя
и от целувките ти да се пренеса
в морето на любовта!
Къде си ти, любов, погубена?
Ела, намери ме и отнеси ме,
надалеч от този свят обикновен,
за да бъда във вечния ти плен!
Макар и да боли, искам те -
да добие животът ми смисъл
и да изтрия тази тъга
на една вечна самота!
Ела, любов, при мен сега!
Призовавам те на глас, ела!
Не ще се откажа от теб така!
Макар да знам, че си илюзия!
Мария Дюлгерова