„Хубавото кафе е черно като дявола,
Сутрин слънцето те събужда с лъчите си, нежно те гали и шепне: “Добро утро!” Но може ли то да е добро без чаша хубаво кафе? Без тази напитка ще е ли денят ти жизнен и пълноценен? Повече от осемдесет процента от населението пие кафе и може би ти си един от тях. Дали за да се разсъниш, или защото обичаш напитката; дали за да събереш сили за тежкия ден, който те очаква, или просто да се изпълниш с енергия, ти пиеш кафе, нали? Мнозина гледат на кафето само като на стимулант, а то е преди всичко вкус, аромат, удоволствие. Но факт е, че повечето хора не знаят как се приготвя наистина хубаво кафе. Това не е просто да сложиш малко кафе и вода в кафемашината и да чакаш тя да свърши отговорната задача, докато ти си миеш зъбите. Дори и това да е най-лесният начин. Но кой е казал, че най-лесното е най-правилното? Не! Да приготвиш чаша кафе, си е истинско изкуство. Вярно, че за приготвянето на тази напитка са нужни толкова малко неща: самото кафе, малко вода, кафеник или кафеварка и няколко минути време за великото тайнство на получаването й. Е, любителите на разрворимите напитки могат спокойно да минат и без кафеварка…
Лесно е да приготвим кафе въобще, но за да бъде то вкусно и ароматно – с една дума истинско, – трябва все пак нещичко да знаем и можем.
Има два основни типа кафе. Арабика е по-ароматното от тях и съдържа по-малко кофеин. Докато Робуста няма толкова силен аромат, но съдържа повече кофеин. То е по-подходящо да се пие сутрин. Но като цяло плътният вкус на кафето се е запазил и при двата вида. Малцина знаят, че когато кафето се пие студено, то предотвратява появяването на бръчки.
Вкусът, ароматът, цветът и концентрацията зависят от ред обстоятелства и, разбира се, на първо място от майсторството на този, който го прави. Твоето умение и сръчност увенчават нелекия труд на онези, които са отгледали и събрали реколтата, доставили от далечни страни, сортирали и изпекли зърната кафе. На земята има повече от шест милиарда кафеени дървета, разположени на четири и половина милиона хектара. Просто се замисли и оцени гигантския труд на онези, които ни осигуряват възможността да изпием чаша кафе.
Но да се разберем: кафето не се вари, а се сварява. Една френска поговорка гласи: “Кипенето убива кафето.” Всъщност това не е просто измислица. Всичко се свежда до това, че смленият прах по-дълго или по-кратко си взаимодейства с горещата вода и по този начин се извличат ароматите на кафето. Водата постепенно се насища и се превръща в кафеена напитка. Е, ние трябва да осигурим най-благоприятните условия за този процес. Във всяка страна има традиционни, предпочитани начини за приготвяне на кафето. В Бразилия, например, сипват смляното кафе на дъното на съда, заливат го с кипяща вода, бързо го разбъркват и филтрират в предварително изплакнат с вряла вода съд. А всички знаем, че именно Бразилското кафе е най-хубавото по простата причина, че страната е известна именно с огромните си и многобройни плантации.
Но нали трябваше да приготвим чаша хубаво кафе? Е, да започваме! Първо, особено важна роля играе, смилането на кафето – дали то е едро или ситно смляно. То трябва да съответства на дадения тип кафеварка или кафемашина. Хубавото кафе е съчетание между вкус и аромат. Най-общо казано, кафето е горчива или по-скоро сладко-горчива напитка. Освен това тя е леко възкисела и с малко тръпчив вкус. И, естествено, със специфичен аромат. Но това е доста пестеливо описание на вкуса на кафето. То просто не може да се опише с думи. И така, от личен опит ти препоръчвам бразлиския начин за приготвяне на кафе, защото той прави вкуса на напитката по-плътен и по-истински. Все пак бразилците си знаят работата. Дали е късо или дълго, кафето ще запази плътния си вкус, ако е приготвено както трябва. Не препоръчвам нито единия от видовете – всеки от тях си има предимства. Но пък съм твърдо против развалянето на вкуса на кафето със захар. Сложиш ли дори едно пакетче, прекрасната напитка губи вкуса си. А който твърди, че подсладителите подобряват вкуса на кафето, по-добре изобщо да не пие. Все пак кафето си в горчиво, нали? Същото е както при чая – вкусът и ароматът се губят когато се добави захар или някакъв друг подсладител.
Кафето може да се пие и по много други, всеизвестни, начини: с мляко, сметана или дори с чай. Не ви препоръчвам последния. Днес сутринта пих и, вярвйте ми, няма да повторя. Но според мен ако сложиш мляко или сметана, ефектът е същият както със захарта. Но пък не мога напълно да отрека тези методи, защото те са общоприети и често използвани.
Кафето не служи само за стилуматор, както вече споменах. Мен лично кафето ме подтиква към размисли. Седейки, сама в стаята пиейки кафе, аз мисля: “Сега ако имаше някой, с когото да споделя хубавото кафе…” Кафето… горчиво като живота… Но както животът е по-лек с приятел до теб, така и кафето се услажда, когато го пиеш с любим човек. Е, никога не е късно да звъннеш на приятел и да го поканиш да изпиете чаша кафе, приготвено лично от теб. И той пристига, точно тогава, когато наистина имаш нужда от него. Но неволно бута чашата. Тя пада с трясък, чупи се и кафето, което ти приготви с толкова усилия и ентусиазъм, се разлива по мраморния под. Виждаш как трудът ти се разпръсква по стените. Да… понякога и животът толкова лесно се срива за секунди…Щастието бавно се разлива по улиците на самотата. Също като кафето.
Хубавото кафе е като първата любов – горчиво, горещо и диво… Правиш го бавно, изпиваш го бързо, но никога не забравяш плътния му вкус. Но все пак удоволствието от това, че си го направил сам, не може да се замени с вкуса на напитката, която ще изпиеш в някое заведение. По-добре да си го направиш сам, отколкото да отидеш в близкото кафе и да си го поръчаш. Направи си го ти, само както си знаеш и можеш.
И след всички усилия, които си положил, за да направиш чаша хубаво кафе, би било грях да го глътнеп набързо и да хукнеш за работа. Всеки от нас си има любима чаша за кафе, нали? Вземи я излез на терасата, усмихни се на слънцето и бодро кажи: “Добро утро!”