Тръгна от балкана сред полето на човешката глупост
дързък младеж да разцепи
облаците от невежество, но буря зловеща, червена
се изсипа над момъка смел.
И тъжният кървав порой уби сърцето, туптящо за своя беден народ.
Ех, как ти успя да захвърлиш сърпа просташки
и взе в твоите ръце магическата пръчица на думите.
А те прости, бездушни, хората смешни те принизиха до
майчин убиец , а после те довършиха, със смъртта на плътта,
ала тя незначителна е за духа вечен, облечен в гениалност.
Душата си давам аз тук и сега да взема поне малка частица от твоя вечен талант.
Мисията ти аз да довърша, да срина замъка на човешката Глупост
и над неговите жалки и бегли останки аз да издигна с моята мъка,
крепена от твоята, кулата, където който и да отиде,
да може да стигне звездите със Сърцето.
Кулата на Човека !
Посветено на Н. Вапцаров, убит като политически престъпник